Когато казвам думата Бъдеще,
първата сричка вече отива в миналото.
Когато казвам думата Тишина,
унищожавам я.
Когато казвам думата Нищо,
създавам нещо, което не се помества в никакво небитие.
090205
Славян Радев
Поклон пред Тристесса,
опит за измиване на срама
и проверка дали в бележката си
съм казал истината.
А истината е, че ме е срам.
Срам от това, че пиша....