Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: PetiaDilova
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14158

Онлайн са:
Анонимни: 290
ХуЛитери: 2
Всичко: 292

Онлайн сега:
:: rajsun
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМолитва
раздел: Разкази
автор: Joe_S

Молитва за Океана.
Студено беше. И ветровито. Забравило беше слънцето да изгрее, не чуваше гласовете на молещите се. Но той не се беше отказал и стоеше като верен страж на мястото си, с тяло наполовина заровено в ледената вода. Стоеше вече толкова дълго, че не усещаше водата, нито ръцете си, които сочеха небето. И валеше ама така, тихичко и натрапчиво като зрънца се сипеха капките, стичаха се по върховете на дланите му и след това се спускаха бавно към раменете му, за да се слеят отново с голямата вода. Но той беше спокоен, леко привел глава надолу, заслушал се във шумове, сякаш си говореше нещо с океана. Той беше Молителя и беше такъв откакто се помнеше. Молеше се за вода, за слънце, за птиците, за рибите, за младите двойки, които седяха по пейките и гледаха през него някъде в хоризонта, заплетени от техните си мисли и надежди. Тялото му беше старо и посивяло, тук таме побеляло чак от вечният вятър. Понякога дори гларусите кацаха върху него, за да си обсъждат техните си неща, а той не помръдваше даже, за да не ги смути и пак си тътнеше тихичко някакви хилядолетни мантри за живота. А друг път хората го докосваха и сякаш животите им преминаваха през него, топлината им, скръбта им, любовта им. Но той винаги беше там и се питаше - как ли е някъде другаде, дали има и други като него, опитваше се да помоли птиците да му кажат, но те никога не искаха да говорят с него. Молителя си имаше приятел и понеже не му знаеше името му казваше само - Момчето. То се появи един път преди няколко лета, дойде един път до него във водата, гледа го, позавъртя се да го види отвсякъде пак, усмихна се леко и си замина. Нещо имаше в това момче - хареса му на Молителя. И на момчето сигурно му беше харесало, защото продължаваше да се връща и зима и лете, обаче все носеше нещо в ръце. Едни големи бели платна, и гледаше Молителя и после гледаше платната и правеше нещо по тях. Лятно време даже идваше до него и си слагаше ръцете, и преминаваше през Молителя любовта му и топлината. Той даже искаше да му проговори да си кажат нещо, но изборът му беше направен - той се молеше и не можеше да се откъсне нито за миг от това. И беше горд с избора си, този бряг беше душата му, цялото му съществуване. И затова обичаше да мисли за момчето като за свой приятел, все пак той беше най-честият му посетител и не гледаше през него. Най-щастлив беше Молителя лятно време когато дойдеше момчето пак, но и със всяка изминала година ставаха докосванията му различни, ставаха ръцете му по-твърди и по-студени, а очите все по-угрижени. И не беше все така чиста топлината му, но още имаше онази искрица, дето само момчето си я имаше. И така течеше времето, още откакто Молителя го помнеше. Но момчето взе да идва все по-рядко и по рядко и Молителя започна да става малко тъжен от това и пак се затвори във вечните кръгове на словата, които шептеше. А и летата вече не му се струваха толкова весели колкото преди, когато чакаше момчето да се появи.
И мина време сред вятър и бури, и минаха лета в тихо забвение под светлите звезди. И дойде един ден, в който момчето се появи, о, колко радостен бе той и колко се беше променило момчето. Молителя бе готов да пристъпи вечния си обет и да спре за миг, само за да сподели един разговор с момчето. Искаше му се да знае всичко за него, как е живота му, защо проблясват бели коси на главата му, та нали той беше момчето ? А момчето пак седна на брега и извади бялото си платно, и заработи върху него - тихо и усърдно, извади, второ, трето ... накрая работеше без край, стоя там дни, спираше и вървеше по брега, пак се връщаше и пак работеше, докато накрая погледна Молителя, усмихна му се, помаха за сбогом и си тръгна. Ах колко щастлив бе Молителя - момчето му беше махнало, неговия отдавна изгубен приятел, и колко нещастен беше, че пак не можа да се престраши да му говори.

А момчето се прибра вкъщи, извади платното, закачи го на стената, погледна го и се усмихна по неговия си, загадъчен начин. Отдръпна се малко назад, сложи един стол и седна на него, толкова много години искаше да нарисува идеално тази красива скала в морето, която толкова му приличаше на човек от детските му години.


Публикувано от mmm на 09.02.2005 @ 09:52:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Joe_S

Рейтинг за текст

Средна оценка: 1.33
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Сюжет за една реклама
автор: LeoBedrosian
1093 четения | оценка 5

показвания 66837
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Молитва" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.