автор: li4kata

Боли ме сърцето.
Прилича на пустиня - океан от пясъци, вълни от дюни.Само змии и скорпиони прорязват пустинното ми сърце.Само те са живи.Само те издържат на адската горещина.

Горещина.
Ти си слънце.Ти изпепели всичко.Остана само пясъка.И змиите и скорпионите.Ти изгори всичко.Сърцето ми е пустиня.
Оазиси.
Има и оазиси - дървета, под чиято благодатна сянка си почивам; дървета, огласени от песента на красиви птици; езерце, от което отпивам животворна вода - тя ми дава сили, тя разхлажда пулсиращата ми кръв.
Кучетата спят.Кервана си почива.
Миражи.Оазисите са миражи.Лежа на пясъка, под горещото слънце.Хвърлящите сянка дървета, огласени от божествени трели ги няма.Езерцето с животворна вода го няма - устата ми е пълна с пясък.Кръвта ми пулсира и е още по-гореща.
Кучетата лаят,керванът си върви...
Боли ме сърцето.Боли ме пясъка.Навсякъде пясък.Сърцето ми е от пясък.Сърцето ми е пустиня.Пустинята боли.
Гледам към слънцето.Към теб.Ослепяваш ме.Но аз гледам към теб.Горещо е.Пясъчното ми сърце се разпада.Но кръвта ми пулсира.
Умирам.Може ли да се живее без сърце?Ако не,може ли да се живее с пясъчно сърце?
Сърце - пустиня; оазиси - миражи; слънце - пясъчно сърце; пясъчно сърце - живот?
Не мога да не гледам към теб.Ти ме изгаряш.Ти ме ослепяваш.Изпепелен и ослепен бродя из пустинята.Бродя из сърцето си.Навсякъде пясък.И дюни.И оазиси - миражи.И скорпиони.И змии.И аз.Бродя из безбрежните горещи пясъци.Бродя из пустинята, която е в мен.Тя е сърцето ми.
Но аз се радвам, че те има!Че съществуваш.
Има ли други пустини?
Ти си слънцето.
Ти осветяваш толкова ярко пътя ми.Но път няма.Наоколо само пясък.И следи от змии и скорпиони.Вятърът бавно извайва дюните - красиви и мъртви.Вятърът бавно променя ландшафта.
Гледам към теб.Към слънцето.Виждам лицето ти.Ти се усмихваш.Горещо е.Не знам какво се крие в очите ти.Толкова са хубави!Но ти не гледаш към мен.А къде?Не гледаш към мен, а как ме изгаряш!
Все някога ще свърши деня.Ще дойде нощта.Ще изгрее луната.Пустинната луна.Тя също ще свети.Със студена светлина.Светлина, отразена от теб.Тя не топли.Не обичам луната.Не мога да се възхищавам на звездите.Сляп съм.Ще легна уморен,налапал пясък.Ще спя.Ще чакам да дойде деня.Тогава ти ще изгрееш.Аз ще гледам към теб, ослепен, с пулсираща кръв, с пустинно сърце.
Аз съм пустинята с пясъчно сърце.
Ти си слънцето.
От какво е твоето сърце?


***