автор: Ganima

Майк за първи път беше толкова уплашен.Той загаси цигарата си на пътя и влезе в колата си.Постоя малко вътре, преди да запали двигателя на колата си - Mini Cooper. Той я обичаше повече от всичко.Повече дори от БеЕмВе-то си.Може би дори повече от двуетажната си къща.
Господин Къминс не се оставяше да бъде сплашван лесно, но това си беше страшничко- дори за него.Онова, което изскочи за секунди пред колата му не подлежеше на описание.
- Знам, че си ти, Ал-каза изведнъж. Знам.
Майк натисна газта и потегли по все още влажния път.Искаше да се прибере възможно най-скоро у дома.Докато караше, поглеждаше за секунда към близкия хълм, над който се описваше едва доловимо синьо сияние. Той знаеше, че ако пътят беше осветен от коли или от лампи, щеше да изпусне гледката.А не се виждаше фар на кола километри напред.Това донякъде го успокояваше и той дори си позволи да се усмихне.Тук поне беше сам и нямаше кой да го следи постоянно.Мразеше двуличниците, а беше се превърнал в точно такъв.За мъжете той беше елетантният мъж с черно сако, който флиртува наволя, а за жените - елегантният мъж, който караше всички жени да бъдат харесвани, и те го обожаваха за това.Не заради друго, просто работата му го налагаше - той беше главен редактор на едно списание с огромен рейтинг.А той обичаше работата си.
Къминс паркира колата си в гаража елегантно, като самия него.Той влезе в къщата си, наведе се и взе пликовете от земята, където беше паднала, когато пощальонът я е пуснал през процепа, който всички наричаха "поща".
- Покани..покани..сметки..покани..Я, виж ти!Още едно писмо от почетателка.
Майк седна на ниския си червен диван и отвори ароматизираното писмо.
- "Уважаеми г-н Къминс, аз съм ваша голяма почитателка....дъра-дъра,блаблабла.....Ще ми дадете ли телефона Си?" Да, ей сега, веднага!
Той взе писмото и се качи на втория етаж.Реши, че при цялото старание, момичето заслужаваше едно писмо.Повечето други му пращаха мейли, но той си беше традиционалист.Но първо смяташе да почете или да погледа телевизия, не беше решил още какво точно.Първо обаче се преоблече и си сложи "официалния анцунг", както обичаше да нарича домашните си дрехи.Реши да погледа някой канал.Спря се на Дискавъри.Обичаше Древната история.
Изведнъж нещо се чу от долния етаж.Майк грабна една от бухалките с автографи и пожелания от известни личности, които държеше в спалнята си.Насочи се кък стълбището, откъдето извика:
- Кой е там?...Покажи се!
- Бау!
Майк свали бухалката.
- Ал!Не ме плаши така, де!Днес защо изскочи така пред колата ми, докато се прибирах?
- Не бях аз, а леля Ан.Нали знаеш, че обича ти да прави шеги.
Човекът отиде до кухнята и сложи вода за кафе.Не обичаше кафе-машините, а май и те не го обичаха много.
След 5-6 минути се върна при Ал, който все така го чакаше, застанал до масата.Майк каза:
- Знаеш ли, Ал, много се учудвам на предишния собственик, който каза, че жилището било обитавано от зли духове.Аз си мисля, че просто сте му правили гадни номера на горкия човек.
- Всъщност той беше тъп и още преди да му правим номера, искаше да ни изгони.
Ал протегна ръка към чашата с кафе, но Майк беше по-бърз и я взе.
- Не забрявяй, че не можеш да я вземеш.
- Прав си.Ние, духовете, не можем да задържаме предмети.Исках да проверя за рефлексите ти.
Ал се усмихна, погледна към стената, на която беше закачен 71-инчовият му телевизор, усмихна се пак, погледна отново към Майк и излезе от къщата му през заключената врата.

Охраняемите камери никога не можеха да го засекат.