автор: xolera

където живеем цветята на часовниците се запалват и перата обгръщат блясъка в далечната сутрин от сяра крави облизват солените лилии
сине мой
сине мой
нека винаги пресичаме цвета на този свят
който е по-син от тунела и астрономията
твърде тънки сме
нямаме уста
краката ни са вкочанени и се удрят един в друг
лицата ни - безформени като звездите
кристални точки без сила изпепелена базилика
бяс: зигзагите се чупят
телефонът
хапе такелажът се втечнява
волтова дъга
изкачва
астрална
памет
към севера през двойния му плод
като сурово месо
глад огън кръв