автор: ruslina

Не ме щади! По остри камъни вървя,
по счупени стъкла, по тръни и жарава -
от болката следзалезна кървя,
но с утрото възкръсвам по-корава.
Не ме щади!
Избрах нарочно ръбестия път!
отдавна знам - край гладките пътеки
не зрее на дърветата плодът,
защото клоните им кърши всеки!

Аз идвам за единствения плод
и нося във сърцето мъдрост скрита -
най-упоритото зрънце живот
забива корен даже във скалите!