автор: li4kata

Срещнах малката приказна фея-
Обагри дните ми с чудни цветя.
Душата си искам с нея да слея!
От трепет и нежност безспир да летя.

Да докосвам нежните устни красиви,
Да прокарвам ръка през вълшебна коса...
Само тъй ще бъдат дните щастливи-
Невинни и нежни като чиста роса.


Но друг вълшебните устни целува,
На друг тя дарява чудни цветя.
Във сънища сладки тя друг ще сънува...
От трепет и нежност не ще полетя.


Ще скитам самотен с душа наранена
По пусти улици,с тъжно лице.
Защо тази любов не е споделена?
Тъжни очи...Ранено сърце...


Малка приказна фея!
Вълшебни очи,красиво лице...
Как без теб ще живея?
Празна душа...Самотно сърце...


Гр.Русе
13.10.97 г.