автор: r

"Всяка наранява, последната убива"
Надпис на часовник.

В сърцето спираловидно се развива болка, породена от задъхаността. Пулсирането на кръвта отмерва всяка неусетна секунда за това вълнение, изолирано от плътта и зараждащо се в сетивата.
Остава болката. Тя ще съществува, защото вълнението е вечно. Тъй като е рана, която никога няма да заздравее, защото удоволствието да се лъжи или радостта от казването на истината ще са се превърнали в навик, а нуждата понякога от маска - в неосъзната болка.
Безпомощността пред неуправляемостта на мига трябва да се преодолее.
Мисълта за възможността да мислим изграждайки всяка секунда, трябва да се превърне в реалност. Мислещата бързина трябва да се въплъти в навик. И най- важното след всичко това е да остане част от секундата за почивка, защото следваща отново ще наранява.
Дъхът не може да спре. Той ще отброява истината за живота, за да поддържа ритъма на пълноценно бързата мисъл и отчита грешките на паузите. Бемолите и диезите ще съществуват само като оценка за уравновесяване. Животът не трябва да се поставя в рамките на реалността или чувствата, а да се разпръсне между секундите, където също се намират секунди с нищо не отличаващи се от съседните, в които има частици чувствителна реалност и въображение - образа на фантазията, в която се намира философията на дишането. В нея може да се разказва:
Издишвайки, тялото се отпуска - почивка, а вдишвайки- напрегнатост в мислите, (кислорода окислява старата кръв -идея).Новото доизграждащо старото, за да възникне идеята за следващото, което също ще стане старо.
В идеалния случай (малко физика) - скоростта на мислещата бързина се увеличава за сметка на секундите, които намаляват и за сметка на почивките при издишването (тук се съчетава полезното с приятното- издишвайки удоволетвореното от поредната вдишната прогресивност, стимулиращо се подготвя следващото вдишване.
Яркостта на мисълта нараства, тъй като самата нея се натрупва напрежение и възможността от грешка или отклонението от въпроса се свежда до минимум. Тогава мислещата бързина ускорява дишането и от задъхаността се ражда вълнението в сърцето или още -болката.
За уравновесяване на чувството се налага да се диша в аванс.