Стоя на брега на самотата,
където остави ти следи,
следите на тъгата
по-дълбоки от преди
Но океанът на моите сълзи следите заличава
и спомен от тъгата в него пак остава
Вълните с тътен въздуха раздират,
а сълзите в моите очи все повече напират
Дъхът ми с вятъра се слива
сърцето бие лудо като за последно
вълна брега залива
и в океана изчезва то безследно