Ще разкъсам бялата ти роба,
от гърдите ти ще пия сила...
Аз ще бликна
като
извор.
Гола.
Но
в прегръдките ми
се умира!
Ще ти целувам кървавите устни,
в очите ти ще се оглеждам...
Хванах те!
И няма
да те пусна,
докато
ноща
не избледнее...
Бедрата ти потръпват във очакване-
не искам силата да пропилея.
Ела!
Вземи ме!
Влез във мрака ми.
Ала не знам
дали
ще оцелееш.
Пред мен разкъсват се вселени-
на твоят огън съм сега обречен.
Прераждаш се
отново
в мене.
А любовта ни
ще остане
вечно!