автор: Mojsei

216. Трите периода от живот на човека - младостта, зрялостта и старостта, когато преминават един в друг без сътресения, са доказателство за степента на постиганата хармония.

217. Критиката, от една страна, е проверка на устойчивостта на съществуващите отношения, от друга страна, тя е средство за самозащита от стрелите на користолюбието, а, от трета страна, самата тя става причина за нови неблагополучия на този, който я прилага като инструмент.
218. Приятелството е поле на пълноценно индивидуално възпроизводство и затова критичният дух е нещо съвсем естествено при общуването между приятелите.

219. Лекарството срещу несподелената любов е любовта.

220. Хората, които успяват да съхранят жизнеността си през целия си живот, са пример за всички останали как трябва да живеят.

221. Очарованието е своеобразен връх на общуването, който изисква изключителни усилия, за да се удържи.

222. В повечето случаи краят на приятелството се увенчава от предателство.

223. Любовта не старее и затова тя е ядро на нормалното съществуване.

224. Една от най-силните страни на любовта е съпреживяването.

225. Изкуството на живота се проявява и в способността да се овладяват пристъпите на фрустрацията.

226. Малодушието е един от входовете за порока.

227. Приличното поведение израства до благоприличие с постигане на цялостно възпроизводство на индивидулността, което се възприема и като благодат.

228. Да упорстваш в отношенията с объркани хора е проява на неблагоразумие, но когато изучаваш механизмите на глупостта, такава среда е истиска находка.

229. Овладяването на философията изисква упорити, системни, целенасочени и продължителни усилия, а на практика за философи се обявяват хора, получили диплом, но оставащи си твърде далеч от тази област на знанието.

230. Глупостта може да се прояви и при разсъдъчното мислене, докато задача на разума е да не я допуска, но какво да кажем за онези, които са се специализирали да не мислят?

231. Поддържането на страстите в нормални граници изисква специални усилия.

232. Вместо да говорим за лъжливи добродетели, по-добре е да кажем, че става дума за пороци.

233. Човечеството стигна до предел, когато хората се избиват от хора, превърнали се доброволно в бомби, а идеолозите тръбят, че човечеството можело да загине.

234. Отношенията между хората съществуват като техен общ интерес, стоящ като основа на тяхното съществуване.

235. Цената на жестоката борба между хората е страхът, който всеки носи в душата си.

236. Този тип организация на информационната среда, който показва само и еднствено вихъра на деградацията е унизителен.

237. Изнурителният труд е един от източниците на деградцията.

238. Поезията в най-голяма степен е в състояние да съхрани силата на живото слово.

239. Като роб на страстите си, които са се превърнали в нагон, човек става жалък най-напред в собствените си очи, а това не остава незабелязано от околните.

240. Силата, укротяваща страстите е воля, разгръщаща се във формата на способности.

241. Човек страда от възпроизводството на пороците.

242. По силата на характера на труда в съвременното общество, представата за нормално съществуване си остава в значителна степен превратна.