автор: ruslina

Това е!
Тръгвам вече -
без погледи,
без сълзи
и прощални речи.
Пред мене зее път,
категоричен и обречен
като неназовимото предчувствие
за смърт...
Съмненията,
мишки острозъби,
прегризаха торбата за илюзии,
останаха във нея
само камъните ръбести -
печални уроди
на романтичните прелюдии...

Това е!
Тръгвам вече!
И няма гняв
и болка,
и чувства наранени -
безсмъртен само в нас е
копнежът ни за вечност,
заложен с кръговрата
в пулсиращите вени.