автор: ru

на Катето

Повярвай ми,
не беше лесно, да те пусна,
да отлетиш от мен...
Моя малка, бяла птичко,
дано е светъл твоя ден!

С неукрепнали криле поемаш,
в далечни пътища, да гониш висоти..
Уверена съм, дъще, ще успееш!
Догонвай с дързост своите мечти!

Лети високо и не се обръщай...
Не тъгувай по отминалите дни,
болка и ненавист не преглъщай,
не се предавай и отново се върни.

В гнездо от обич изтъкано,
те чакаме...и музика звучи,
магия от любов, като жарава,
ще те връща пак... Сега върви!

Назад остана времето, когато
седеше в скута ми, а меките коси,
се сипеха като лъчи от злато,
в очите ти изгряваха лъчи...,

когато в песни, с тебе вплитахме,
мигове от музика, мечти...
А тази песен, не написахме...
На тръгване сега,
                               да помълчим...