Тя беше обикновена жена - непретенциозна и умерена във всичко. Никой никога не я беше глезил, нито жалил -знаеха, че и без това ще се справи.
Работеше много, а почти нищо не купуваше за себе си. Сякаш й беше неудобно да харчи пари за себе си. Затова пък обожаваше да засипва с подаръци близките си. Беше се омъжила късно.Без да я пита един ден сестра й беше пуснала обява за запознанство във в."Поглед". Подбрала 2-3 кандидати и отишла да се срещне с тях. Избрала един, а после му изтърсила, че търси жених не за себе си, а за по-голямата си сестра. Мъжът бил печен и приел да се срещне и с каката. Така вече 18 години беше женена за него - един спокоен и бгагопристоен брак, в който всеки ден приличаше на останалите. Някъде на третата година им се роди момиченце - еднакво изненадващо както за нея, така и за него.
Скоро след като малката се роди съпругът й се премести да спи в друга стая. Уж временно, но после така и не се върна в общото легло. Спокойно и неусетно замря и сексуалният им живот. И двамата бяха доволни от положението - и без това нямаше никаква тръпка помежду им.
Когато малката поотрасна и тръгна на градина, тя се върна на работа. Ежедневието я завътря, годините си летяха и един ден с лека тъга си даде сметка, че е на 48 години, а нищо ярко и съществено не беше преживяла. Оттогава засънува един и същ натрапчив сън - как стои на някакъв бряг, надвиснал над река, как пристъпя до самия му ръб, макар да знае, че е опасно, как пръстта изведнъж поддава и как се срива надолу, заедно нея. После, миг преди да цопне във водата, нечии ръце я подхващат здраво и внимателно я поставят на здрава почва. Не вижда лицето, но знае, че е мъж - по аромата му. После мъжът разтрива премръзналите й пръсти, приласкава я, приютява я, утешава я. В съня й нямаше секс - само близост и топлина. Събуждаше се винаги по един и същи начин - усмихната, а обляна в сълзи.
Ето защо писа на "събирача на истории" - за да потърси най-после малко топлина за себе си. Ако имаше господ, тя беше убедена, че ще й прати мъжа на мечтите й. И наистина - разговорите с непознатия я караха да се чувства досущ като в съня си - приласкана и стоплена. Това й стигаше. Хубаво беше, че той не й предлагаше нищо повече. Просто си говореха - двама непознати близки.
И защо се случи онази нощ на близост помежду им? На фона на спокойните им дотогава отношения тя беше като кръпка - дразнещо ярка и нелепа. Тогава тя си тръгна объркана и уплашена, главно от себе си. Изобщо не се сети да се почувства поласкана като жена, например. Нямаше достатъчно самочувствие за това. Изпита огромно облекчение, когато той не я потърси повече. Тя също не му се обади.
Следващите две години изкара заровена в работа. Дъщеря й, вече на 17, почти не я забелязваше, със съпруга си се виждаха чат-пат на вечеря и после всеки се прибираше в стаята си. В къщата се възцаряваше оглушителна тишина. По-сама и излишна не се беше чувствала никога. Тогава го потърси отново.