автор: r

Стрелка, пружина, гайка...
Толкова сухи неща...
Захвърлени нейде във мрака,
Намери ги той през нощта.

Гледа ги...дълго и тъжно.
Изтри посивялата прах.
С усмивка погледна ги мъчно.
И спомни си големия грях.

Горчива сълза напои остарялата длан.
Спомен проблясна в тъмнината.
Живота тъй лесно бе изигран.
Отлиташе и последната дата.

Часовника тихо тиктака.
Бавно стрелката пълзи.
И впуска се душата в атака,
С неовладяните горчиви сълзи.

Дали да се моли на Бога
Или да заспи с грехове.
Плачейки от болка до изнемога.
Стремейки се към върхове.

Отлитат минути последни.
С какво ли първо да се прости.
Тъй странно бързат стрелките медни,
Сякаш на гости са дошли.

Дойде и часът на греховна отплата.
Часът, от който всеки страни.
Затова , че си живял в просторна палата,
Сега ще гледаш отстрани

Душата във мир се отпуска.
Не чувстваш вече болка дори.
Часовника верен тик -така.
И все пак в тебе нещо гори.

Огън запален преди години,
Стопля старото, изнемощяло сърце.
Последните грешки непростими,
Изгарят в твоите ръце

Отпускаш ги освободени от товара,
Тежал им цял живот.
Затваряш очи от умора.
И си подаваш в живота отвод!