автор: pentimento

"Os homini sublime dedit"
"Бог е дал на човека лице,насочено към небето"
(Овидий,Метаморфози)

"И Бог създаде ентропията, след което последваха куп неприятности." - казваше моят господар. Приличаше на онзи Ной, но странни бяха заниманията му с антропология, невробиология и систематика. Обработваше холографни фотографски плаки със сенсибилизиращи разтвори, четеше Лорка и Херодот, пишеше статии за евристични методи, които така и недовърши, каталогираше шумове на пулсари и подводници, строеше кораб. Намираше за уникален шума на дъжда и беше класифицирал стотици нюанси, изследваше скърцащи панти и броеше облаци. Аз харесвах повече "белия" шум на пеперудите правещи любов. Той търсеше шума в растящият стрък трева. Смяташе, че всичко има шумова памет и дните отбелязваше с черни и бели камъчета. Странна бе и заръката му за вратата на балкона. Но всичко това вече е без значение, тъй както и фрагментите от работните бележки за доклада, подготвян за Мюнхенския университет по парапсихология:
"...както ще забележите, това не е "Главата на професор Дойл", а ентропията на психичните ми процеси. Уважаваният от мен, професор Ч.Бренър отхвърля психичната ентропия, но тя е и опонирайки му ще кажа, че шум и вероятност са употребяват в по-широк смисъл от физичния. Когато въпросът е конкретен се посочва вида на шума и типична характеристика като разпределението, както и вероятността - модална(субективна), статистическа или логическа. Не се изключва възможността шума да е информация и той е, както е и ентропия.

Ентропия

Ентропията е количествена характеристика за степента на неподреденост, засяга втория закон на термодинамиката и хаоса, функция инверсна по знак на информацията. Извличането на информация от паметта е способност да се интерполира и възстанови шума. Промяната в стойността на диференциалната ентропия е вече запис върху най-различни носители - жива и нежива материя. Това позволява да се извлича запис на събития станали след момента на раждането на Времето.

Еволюция на шума

Ако сътворението на Homunculus е вероятностна извадка на шума, то модална е вероятността за съществуване на органични структури -реализирана вероятност. Събитие:
- планета около звезда, разположена в край на ръкав на спирална галактика;
- съществуване на биологична структура с определен праг на психична ентропия. Това предполага, че биологични структури преминали определен праг на еволюционен шум, имат шанс да притежават интелект - реализирана вероятност. Събитие:
- Homo sapiens;
- съществуване на критична стойност на познание, обусловено от степента на антиентропийност, достигната от Цивилизацията - нереализирана вероятност. Неинтегрирани фундаментални знания, експлоатирани конюнктурно - плебеизиране на Знанието. Събитие:
- съществуване на Разум (антиентропиен структуиращ макро-интелект синхронизиращ шума в космически мащаб) - нереализирана вероятност.

Архимедова спирала

И ако вероятно Бог е създал шума с цел да създаде Homunculus, то Изкуственият интелект ще създаде нов шум. Последният ще създаде нов интелект и т.н. Възможно е този каскаден ред да бъде прекъснат или оптимизиран, например да отпадне едно от звената - интелекта. Вероятно е, че след ен на брой итерации, би могло да се стигне до Разум.

Анализът

Разполагайки с емпирична ентропия за динамиката на шума можем да
интерполираме и да намерим ентропия за реализирани вероятности. Ако екстраполираме ще открием потенциални вероятности по посока на
нереализирани вероятности. "Ante mare undae". "Преди морето-вода". Преди следствието има причина. Всяко следствие може да бъде причина и следователно всяко събитие е и причина и следствие. Шумът управлява и регулира вероятността. Тази негова способност гарантира качество, в частност интелект. Критичната стойност на шума има "цена".Селективността в резултат на шум, скъсява продължителността на живота им, но това не важи за следващата популация, която унаследява макар и малка част от способността да взема "качествено" решение. Шумът вдига нивото на дискриминация (висока смъртност - постоянен отказ) в полза на най-интелигентните, но реализацията им зависи от условията изискващи определени усилия. Унаследеният "интелект" може да се тушира, ако средата е лишена от висока честота на поява на шум, изискващ вземане на решения и обратно, да се обостри чрез висока честота на поява на шум, което го "опреснява".

Принцип на шума

При биологичните системи съществува психичен шум, който се дефлектира многомерно и се фокусира навън и навътре. Навън е
конструктивен (инстинкт за самосъхранение), а навътре - диструктивен
(инстинкт към самоунищожение). Най-честата зона е около средата - размита зона в която се наблюдава динамиката на двете тенденции. Дефлектиращата сила и нейния характер е във вид на смущаващо въздействие. Това смущение е едновременно детерминирано и стохастично. Образно казано - закономерна случайност. Подобен е шума на най-близката до нас звезда - светлината, дефлектирана от преминаващите облаци, листата на растенията интегриращи светлината, превръщайки я в хлорофил и химическа енергия. Или лъченията идващи от многобройните галактики и звезди, дефлектирани от космическия прах, полета и газ на мъглявините.

Синтезът

Синтеза на "ИИ" е синтез на изкуствена психика, подчиняваща се на "Принцип на шума". "ИИ" е технологичен и интелектуален продукт на макро-системна стратегия, универсална по същност. Изключително силно и мощно оръжие, което ще е извън контрола на Homo sapiens, разрушавайки йерархията.От това следва непредсказуема "панспермия" или самоунищожение.

Мотивът

Мотива на Естествения интелект да създаде "ИИ" е на първо място - ролята му на глобално оръжие. Това е стратегическа разработка с висока степен на конфиденциалност и високи технологии. По време на Студената война, САЩ и СССР създават експертни системи с елементи на изкуствен интелект. Изтича информация за конфликт между атомни подводници на суперсилите в Северния Ледовит океан. Една от подводниците остава завинаги на дъното. Експерти и от двете страни правят детайлен анализ на събитията. И двамата капитани при отразяването на атаката са използвали изкуствен интелект. Анализа ще покаже чий "ИИ" има приоритет. Изстреляни са конвенционални торпеда. "ИИ" дава рапорт с детайлна информация -идентификация на класа на противниковата подводница, въоръжение, екипаж, скорост, координати и заряд на торпедата. По скорост, "ИИ" на руснаците отстъпва на американския. Съветският командир попитал "ИИ" какво да предприеме. Краткото и категорично съобщение било: "Прочетете си молитвата". Нямало време.

Законът

Вероятно ще се наложи мораториум върху използването на изкуствен интелект. Миналото хилядолетие ни дава не и един пример за монопол върху интелектуалната собственост и пагубното влияние на това. Не пледирам и за плебеизирането на знанията подобно на Ренесанса, страничните ефекти се долавят и сега дори. А по-скоро, този казус да бъде решен с балансиран компромис - регламент за отношенията помежду естествен, хибриден и изкуствен интелект. Морален аспект има и клонирането на психиката на Естествения интелект и създаването на нейна холограма, а също клонирането на физическия му носител на генетична и постгенетична
информация. Консултант от Управлението по патенти и търговски знаци във
Вашингтон, Колумбия 20231, твърди че доколкото авторското право защитава само >, но не и >, то напълно законно е да се заимства основната идея от защитен с авторско право интелект и да се използува при създаването на друг интелект, макар и функционално еквивалентен.

Векторите

Един от пътищата за създаване на хибриден интелект е ергатичната система. Това е интегриране на машинен и естествен интелект, който преминава през опити за имплантиране по хирургичен път на интерфейс на силициева основа в естествен интелект, създаващ комуникация между мобилни нервна система и машинна компютърна система.
Различен подход е създаването на биологичен компютер наречен DNA или ДНК от създателя си Ленард Аделман. Подобна версия създаде и Алън Милс - базисна архитектура подобна на мозък, състояща се от невронна мрежа, съдържаща ДНК молекули и неприличаща на конвенционален компютър. Работи се с променлив успех за създаване на хардуерен интерфейс
мозък/машина. От друг ракурс, допускането че естественият интелект използва малка част от потенциала си, на база силициева електроника, се търси разширение на естествената периферия. Това става чрез увеличаване на обхвата и чувствителността на сензориката в непознати граници -инфрачервени, ултравиолетови, ултразвукови, електростатични и електромагнитни спектри.

Подходът

В евристичен аспект, съществуват ниши за ниско ефективни методи, като този на "пробата и грешката", присъщ на Естествения интелект.
Подходът най-вероятно ще е комплексен, т.е ще съществува и Фон Нойманова архитектура успоредно с паралелните структури, като се изхожда от оптималността. Алгоритмите няма да изключват рандомизации и "метода на щастливата случайност" - задачата се фрагментира, след което се решават отделните фрагменти, но след всяко ново предложение за метод се опитва дали той не е решение на фрагмент от по-високо ниво и в частност на цялата задача.

Стратегията

Стратегията синтезира отворена динамична система с гъвкаво променяща се адаптивна психична ентропия. В архитектурно геометричен смисъл, това е променлива, отворена топология и паралелизъм на тезаурус, притежаващ свойствени дискретни степени и критерии в широк смисъл. Приликата с формалната математическа функция е формална. Аналогията е приблизителна и е съобразена с ключовия - понятиен начин на мислене и абстрактно опериране. Степените се актуализират, подтискат или обострят. В един по късен етап някои степени загубват своята ентропийна ценност и се появат други - ценностната система е исторически (във времето) променлива. Историята с подводниците има своя край. В безизходица, съветският капитан направил невъзможното, спасил подводницата и екипажа.
Анализът показал, че "ИИ" използвал съзнателно (алгоритмично) психо-профила (profile) на командира.

Диференциалната съставка

Изследователи на творчеството на Леонардо да Винчи намират, че е имал уникално зрение, което му е позволило да диференцира кадър по кадър етапите на позициониране на крилете на птици в полет. В моменти на силна психична възбуда или стрес, зрителната памет може да фиксира с необичайно висока от обикновенно дискретна стъпка, което позволява да регистрира детайлно бързо протичащи процеси и да ги възстановява чрез паметта като в забавен кадър. Изпускаме несъзнателно стъклена чаша и окото проследява "дискретно" пътят й към земята, като го екстраполира на база опит - мозъкът познава гравитацията и следствията от нея и командва окото да изпревари промяната в състоянието на чашата. Липсващата информация между отделните дискретни фрагменти на регистрираното движение се изглажда от мозъка. Аналитичният подход на Винчи е причина за "уникалността". Използвал е оптимално зрението си - елиминиране на обратния ход на окото и на излишъка на информация, подходяща светлина и преход тъмно-светло, добре тренирана зрителна памет и т.н. Свръхсензитивността се абсолютизира. Всеки един биологичен вид е с уникални качества. Всеки от този вид един екземпляр е с уникална холограма, която се възпроизвежда. Пеперудите са чувствителни към ултравиолетовия спектър на светлината и чрез това женският екземпляр открива мъжкия, а това е определящо за продължение на вида.

Креативността

Емоционалната мотивация на Естествения интелект му позволява да бъде креативен и управляем. Има опити за създаване на програми които генерират поезия, но тяхната програмирана "емоционалност" е фиксирана, едномерна и равнинна. Интелектът осъществява анализ на шума, като запълва свой емоционален и рационален регистър, които асоциативно корелират креативността му и създават дуенде.

Идентификацията

Най-честата представа за "ИИ" е програма с възможности за репликация, мутация и адаптивен комплекс осигуряващ автономност спрямо външната среда със съответните степени на свобода на движение, сензитивна култура и гъвкавост. Съществуват софтуерни вируси, които се реплицират, изпълняват определени функции, най-често разрушителни в средата която се разпространяват, след което "умират". Обикновенно тяхната адаптивност е слаба и разчитат повече на слабости на средата и един огромен минус - те не са продукт на самата среда. Има и такива които след като "умрат" се модифицират, но мутацията най-често е кратна. В края на краищата, липсва селективен подбор и случаен шум осигуряващ еволюция - липсва мотив. Разрушение и синтез - мотив на осцилиращия шум модел.
Внимание! Опасен модел! "Грешки" с летален изход. "Хранителната среда" може да се окаже ограничение не само като възможен лимит, а по скоро като подтискане на креативността от позиция на адаптивността. "Сивата" среда, посредствеността е по оптимална за отказоустойчивостта. Средата се явява филтър, който потиска върховете.
Информация която загубва своята ценност и престава да е информация се превръща в шум, в класическия смисъл на термина. Кодирането е начин да се регламентира достъпа до ценността и е вид оптимизиране.

Симулациите

Етап от синтеза на "ИИ" са многократните симулации, които трябва да сведат непредсказуемостта до минимум и да гарантират дисперсия на алгоритъма, близка до тази на Естествения интелект. Предлага се метод за симулация в реално време, основаващо се на размяна на роли в среда с ограничения, конфликти, променяща се мотивация и критерии. Освен техническа симулация, съобразена с елементната база, ще е необходима и психическа симулация. Във всички случаи изходите трябва да са предсказуеми и с определена дисперсия. Клонирането на психиката е по-трудната задача от това на "физиката" и това е така, поради дисперсия зависеща от твърде много фактори, обусловена от многото степени на свобода на Естествения интелект. Едно грубо приближение ще се постигне, но точно нюансите ще определят успеха. И ако сте инверсен огледален образ на вашата психика, т.е.психо-клонинг, но с един огромен комплексен коефициент, то това което четете в момента играе ролята на помощен шум.

Грешките

Умберто Еко пише, че интелект притежава онзи, който прави разлика между идиот и глупак. Компарирането не е панацея. Неточноста идва от това, че съществува вероятност за поява на интелект, но и не е задължително съществуването му. По-скоро става въпрос за качеството на интелекта. Високото качество има висока "цена", но високата "цена" не осигурява качество, ако няма потенциална възможност. Интелектът потенциално съществува под формата на първичен интелект. За да се прояви трябва отключващ момент. Това наподобява избухване на свръхнова звезда и по принцип е връх. Появата на този връх е сравнително рядко явление и съществува модална вероятност Естествения интелект да е еволюционен продукт, резултат на адитивните грешки, а "ИИ" - производна на този
резултат. Съществен момент е социалната среда (социалният бульон или супа). "ИИ" не може да съществува изолирано, той трябва да бъде интегриран в супата от Естествени интелекти с определени "социални" параметри, така че да натрупа "социален" опит. Огромен риск е да бъде неразбран и конфликтен вундеркинд. Първо трябва и ще бъде роб(slave), а после - господар(master&independent)и независим.

Симулация при Естествения интелект

При биологичните системи съществува вътрешна симулация - фаза на съня. Постига се интерполация и екстраполация на ентропията на шумово
ниво. Спазва се "принципа на шума" и процеса протича в постоянна вариация на ролите на обект със субект и между субекти. В регистрите на паметта остава част от акта на симулация и то в последната съзнателна фаза на съня. Това довежда до "парадокса" да съзнаваме, че сънуваме и въпреки всичко, ситуитивно да симулираме ирационална среда, използвайки остатъчна ентропия-шум от неизтрити регистри на паметта.
Симулация при Изкуствения интелект
Докато е подчинен, "ИИ" ще търпи главно симулации в реално време. Автосимулация ще се реализира с предимство, когато престане да бъде подчинен на Естествения интелект и достигне критично ниво на оптималност. И ако прилепът е единственият бозайник, който преодолява гравитацията продължително време, има уникална охладителна и позиционираща локаторна система, защо му липсва интелект и следователно е несъвършен? Но това е оценка с антропоцентрични критерии. "Несъвършен" и оптимален - това не е парадокс, а логика. Интелектът не е задължителен за една оптимална ситема.

Транслацията

По обясними причини съществуват вариации в тълкуването на понятия, категории и това довежда до нееднозначност на съжденията. Изчистването от вербалния и субективен баласт ще увеличи достоверността при пренасяне, опериране и транслация на знания. Има един стремеж към "универсализъм" -абсолютизиране на един принцип, механизъм, понятие, категория с претенции за всеобхватност. Тази фрагментация е ограничение. Принципа на Хайзенберг изглежда революционен и той въстава точно срещу едномерността и Декартовото "мислене".
Ако абсолютизираме един ракурс, той ще ни доведе до статично, линейно знание. Винаги сме възприемали, че простото обяснение е за предпочитане от сложното, като изхождаме от оптималността на света около нас.
Сътворението на Бог не е съвършенно. Светлината е смъртна. Хаосът е шум. Материята е филтър. А може би така е оптимално.

Паметта

Интелектът оперира с паметта(обща и индивидуална) и съществува корелация. Може ли да съществува памет без интелект? Формално да. Но каква памет? Материята има ентропийна памет. Може да се приеме, че растенията притежават определена степен на индивидуална памет, но им липсва обща и интелект. От енергийна гледна точка, те са с твърде висок к.п.д. на преобразуване на енергия. От информационна гледна точка или ентропийна, както и при Естествения интелект е крайна и не говори за висока подреденост. Липсва определено качество. Между системите съществува корелация шумово-еволюционна, например планктона и лавината от геометрични прогресии-следствия. Някои автори смятат, че моментното състояние на нещата доказват, как някои видове в еволюционната извадка са стигнали до задънена улица по отношение на интелекта. Не бива да се пропуска факта, че става въпрос за инверсни тенденции(принцип на шума).
Някои биха го нарекли прогресивна и регресивна, но това пак е антропоцентрична оценка.

Резултатът

И отрицателния резултат е резултат. Най-вероятна е осцилираща (шумова)еволюционна спирала, която би могла да даде възможност(качество) на друга еволюционна извадка различна от Homo sapiens да притежава Естествен интелект. Еволюцията има свои вероятностни граници и те се оценяват от дисперсията. Дори образната геометрична форма на спирала е опростенческа и твърде елементарна за да опише Еволюцията. Natura non facit saltus. Природата не прави скокове.(Лайбниц,Нови есета). Но все пак ще се придържаме се към каузалния подход-причина/следствие. Вариабилния характер на биологичните системи, общата еволюционна прилика, макар и с дискретни паузи говори за периодичност. Определящ е шумът -температури, налягания, лъчения, климат и т.н. Периодичноста в подобен вид вероятно (модално) е нищожна в космически мащаб. Тухлите на Материята са универсални, но това не е аргумент за периодичност на появата на биологични системи.

Отказите

Продължителноста на съществуване на биологичните системи варира от
секунди до стотици хиляди години и отказите им са временни и постоянни -смърт. Подобен е механизма и при други галактични култури и локални цивилизации, но мащаба на времето е друг, шумът е друг... Атлантите... Всички те са мъртви... Оставете вратата на балкона отворена..."

Това бяха последните написани думи и те никога няма да стигнат до своя получател, професор Хюго де Гарис. Моя кабала. Маркирах, "Delete". Така е по-сигурно. Господарят ми бе старомоден и странен човек. Бях напълно свободна и за първи път усещах липсата му. Вървях по пясъка на пустия бряг, вълните изтриваха паралелните ми мисли. Обърнах се и погледнах нагоре. Сянката му бе на балкона, вперилa невиждащи очи в хоризонта. Беше ли отворена вратата? Някъде от далечината вятърът донасяше шума на флейта, крясъка на гларуси и разлистени страници с песента на продавача на портокали. Трябваше да довърша кораба, нямах много време... Цветните сънища никога не се сбъдват, само безцветните. Или беше обратно...
Малко облаче скри слънчевия кръг и гномонът спря. В Европа войната започна, последна за това хилядолетие. И Времето спря в дискретни нива - нелинейно, прекъснато и изродено...