автор: gattanegra

Събуждам се трудно, тежък махмурлук.
Кой съм? Къде съм? Какво става тук?
Сякаш някой ме блъска с чук по главата
и се чувствам като че ли всеки миг ще се пръсне горката.
Но така е, който пие, трябва и да си плати,
така че нищо чудно, че главата ме боли.
Но какво да направя, като бирата обичам
и като видя бутилка бира, все след нея тичам.
Където и да съм, когато и да е,
щом със бира съм подпийнал, чувствам се добре!
Чувствам се мощен, като нощния експрес,
и вече няма нищо, няма страх, лъжа и стрес!
Но стига, да не се задълбочавам,
по-добре е с римите да продължавам.
Но какво да кажа още, то всичко казано е вече
и празните думи няма къде да отидат по-далече.
То това лесно се чете, но трудно се описва
и не знам за вас, но на мен взе нещо да ми писва!
Така че, ако иска, нека някой друг да пише,
защот' настана време и на бира пак мирише!
И просто няма как, отново ще се втурна
и в безкрайното море от бира с глава надолу ще се гмурна.
Защот' когато има бира, всичко е наред
всичко си е точно и продължавам аз напред.
И дали в Бялото, Бел Ами или на Игрищата,
докато бира там се пие, наред са си нещата.
И ако видите случайно, че в Люлин с бирата сме спрели,
отпишете ни направо, считайте ни за умрели!
Но стига толкова, с думите напразни,
други бири дайте, че тези май са празни...