Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: renizah78
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14008

Онлайн са:
Анонимни: 426
ХуЛитери: 5
Всичко: 431

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Georgina
:: Lombardi
:: LeoBedrosian
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаглава трета от Горг Мирин Мечока
раздел: Романи
автор: Anton_Fotev

Три Гарванови Пера остана след битката заради две неща. Първото беше да излекува раните на Горг Мечока. Второто се оказа свързано с плановете му за вдовиците и децата на загиналите врагове. Еднотонния му пациент искаше да съберат отряд и да отидат да ги довършат. Богомолката искаше да ги оставят на собствените им събрятя-съседи.
Шаманът пък искаше да им помогне и то като реши кардинално проблемите с изхранването. Той дори заведе спътниците си на мястото, избрано за осъществяване на тази цел . Оказа се обширно пространство от изкоренени дървета,оставени да изсъхнат и след това опожарени. Призования след горенето дъжд бе превърнал пепелта в мазен тъмен слой , през който вече се надигаха върховете на многобройни зелени стръкове. Богомолката откъсна няколко зрели стъбла и с почуда установи,че не са нито билки , нито нещо въобще полезно... Всъщност не съвсем-- ако стриеше тези твърди бледожълтеникави зърна щеше да получи бял тежък прах. С малко вода и варене можеше да получи безвкусна каша, в която да изсипва прекалено горчивите билки. Дори беше използвала подобно нещо при лечението на едно болно момиченце... Не се сещаше за никакво друго приложение :

--Цялото това огромно място си го засадил с една единствена билка ?-- в недоумение още веднъж обходи с поглед краищата на оголената местност. Намираха се в дъното на закътана котловина -- равна площадка, заобиколена от почти отвесни скални стени. Дървета имаше само по стръмните склонове и техните преплитащи се корони ,мержделеещи се в припадащия мрак, очертаваха неравен, разпокъсан на места обръч около "ливадата". Между клоните им вятърът се промъкваше с тихо,невидимо в мрака шумолене. После се плъзгаше меко по оголената земна повърхност и донасяше внезапен нощен хлад , от който тялото й леко трепереше :
--За какво ще я използваш ?

--За храна !!-- дребничкият, строен мъж с пронизителни кафяво-златисти ириси изглеждаше наелектрезиран от мечтите си. Неговите представи за бъдещото явно се наслагваха над потъващата във вечерен полумрак котловина, караха го вижда неща, неясни и несъществуващи за тях, останалите. Припряно им обясни , че става въпрос за постоянна храна, за цяла една община. Допълни , че опита ще бъде направен с семействата на разбития от тях отряд ....В този миг третият им спътник осъзна какво всъшност иска довелия ги до тук :
-- Защо водихме битката, ако ще им отстъпваш територия ? Вместо отговор шаманът попита :
-- Защо загуби противника ни-онзи стар, опитен Закрилник ? Чу сумтенето на Горг и презрителния мисловен коментар -"Защото той спечели всичките си битки без последната..."
---Но защо му се е налагало повече от една битка ?
--Защо всеки път огладнявам --отвърна преродения в мечка, но усети , че спори просто от раздразнение, без да може да прозре плановете на дребничкото и умно същество до себе си.
--Когато си гладен отиваш на лов... не водиш битки на живот и смърт...Би ли нападнал развит мъжкар зубър , ако можеш да докопаш някое туко що родено теленце ? -- не разбира се ! Доводът беше непреодолим и накара Горг за пръв път да се замисли :
-"...Какво...всъщност искаш...да се случи"

-- Ще им отстъпим тази територия и ще ги оставим да изберат - да умрат от глад или да съберат тези растения и да ядат кашата от стрити и варени зърна. След вчерашната битка нямат достатъчно войни за да оцелеят с насилие...Така че всъщност нямат никакъв избор.
-- Ти опитвал ли от тази каша ?--заяде се сестра му
-- Богомолке, сигурен съм, че е по-вкусна от стиска сняг. Пък и на онова , което няма собствен вкус лесно може да се даде всякакъв. Дори би могло да се намери начин да се пече...би могло да се правят някакви малки овални купчинки много гъста каша и да се слагат върху нажежени камъни...
--...Каква странна идея ...но...какво ще стане , като изядат всички зърна ?
-- Няма да изяждат всичко ! Ще заделят малко и другата пролет ще го разхвърлят по земята
--Птиците ще го изкълват. Вятърът и дъждовете ще отнесат останалото зърно !
-- Няма. Жените изполват едно нещо - като брадвички с много дълга дръжка. С него разкопават грудките, които намират в гората и по поляните. С това сечиво те и мъжете могат да разровят земята и после ...

...Внезапно го прекрекъсна леко огорчения глас на Богомолката :
--Ох, малкото ми братче ! Избрал си неподходящи растения. Нима не усещаш дори в момента как тези стръкове изпиват соковете на земята...едно и също нещо да расте на толкова голяма площ...и то алчно, лакомо растение...След другото лято тази пръст ще е изсмукана от соковете си. В нея ще остане жизнена сила колкото в цицата на беззъба старица. Какво ще правиш тогава ?--тя го погледна с упрек , който обикновенно пазеше като изражение и емоция за бавно схващащия Горг : -- ще дойдеш лично и ще призовеш Земетръси, Огън и Дъжд ? Само и само да им разчистиш ново място ? И това всеки път, когато се наложи ?
-- Не разбира се . Само този път е с моя помощ. За нататък ще си разчистват сами...
--Ох, Три Пера...прости ми че ти го казвам, но ти не знаеш какво говориш -- сега пък се намеси Горг-Мечока : --Ти не знаеш какво е да остечеш дърво дори с най-добрата кремъчна брадва. Верно е , че Южняците правят отливки от мед, която е по-твърда от нашата. Но дори и тогава...никой войн не би се хванал с тая работа докато се надява на ловното си щастие.
-- Но ако вече не се възприема като ловец ? Ако е някой от вълната осакатени или уплашени войни, отстъпващи пред враговете ни ?
-- Че кой ще отиде да се грижи за жената и децата на задника, дето го е осакатил в битка.
-- Ще отидат...ако ти и Богомолката обиколите селищата и поканите тези осакатени и пречупени духом войни от мое име...от името на Три Гарванови Пера.
--Ахааа, ухили се тънко тяхната сестра и посестрима. Малките й , пухкави устнички се разтеглиха в леко надменно изражение :

--Ето защо ни докара чак до тук ! Двамата с Горг сме ти нужни като пратеници....Предполагам, че ти междувременно ще посетиш други места, причинявайки нови поражения по необятно широкия фронт на Южняците...и приготвяйки поне дузина "поляни" като тази тук. Тя спря да си поеме дъх и към усмивката прибави пресмехулен поглед : -- Само че нищо няма да излезе. Как си го представяш ? Шепа сакати и уплашени в битка да задържат отстъпената територия срешу останалите южняшки племена ? Та те ще ги пръснат като зайци в мига, в който ти заминеш на запад или на изток.
--Няма --отвърна брат й с такова спокойствие,че си пролича --мислил бе и по този въпрос ! Погалвайки я по косата , обясни :

-- След няколко дни по стадните животни ще лумне болест, а всички останали ще прогоня...Гостите ни вече ще са се настанили, а съседите няма да има какво да търсят тук. Само това пред вас ще има хранителна стойност , но в началото никой няма да го осъзнава... дори тези, които ще накараме да го използват.
--Колко си умен , малко братче - рече Богомолката вече без смях , с внезапна тъга в мелодичния си , нисък глас -- при теб нищо не случайно, всичко е предвидено. Чудя се дали ако направя поход далеч, дълбоко на юг...няма да открия, че преди трийсетина години тамошните билки против зачатие изведнъж са изчезнали или са загубили силата си...Очите й се впиха в тези на Три Пера. Огромни тъмни езера от неодобрение и подозрение. Брат й обаче спокойно издържа нейния погред . Само сви рамене :
-- Как бих могъл да действам толкова дълбоко в зоната на техните шамани.
--Точно преди трийсет години ти беше вече завършил обучението си , но доброволно го удължи... и то не къде да е , а при Лунния Лъч . Ръката й неопределено посочи някъде на юг, към мястото , където събеседника й беше заминал за дошлифоване (от което според нея той не бе имал нужда ).
--Трабваше да съм луд, за да не използвам тази възможност. Лунния Лъч е победителя на Неми-Замроте. Чудовището хала, което...
-- Е съсипвало |Южните Стовърхи Планини и твоя последен учител го победил в страховито сражение....обаче това е станало преди десет поколения...ТАКА ЧЕ ЗАМЪЛЧИ - ниският , гърлен вик-заповед наистина остави безмълвен брат й.

Тя втренчи в него огромните си, мутирали за нощтно виждане очи :
-- Как го направи ? .... И защо ? За момент изглеждаше, че няма да й отговори, че ще се обърне и ще си тръгне....Накрая все пак заговори :
--- При едно от пътуванията си в далечна страна попаднах на мушичка, чиито личинки се хранят с корените на цветето "девича китка". Сама знаеш -това е може би единственото наистина сигурно и действащо предпазно средство. Тук нищо не го напада, но там -- като видях тези мушици -- веднага разбрах , че съм попаднал на нещо важно. Изследвах ги и открих, че с личинките на свой ред се храни друга гадинка ... но ... донесох в къщи само паразита. Веднага открих обаче, че заради по-студения климат червейчетата не могат да унищожават девичите китки. Дори липсата на техния естествен враг не им помагаше....тогава ги пренесох на юг...тамошните шамани бързо усетиха , нещо не е наред, но не можаха да спрат изчезването на тази толкова важна билка. Всъщност малцина се притесниха истински -- в този момент изживяваха истински подем в производството на оръжия и сичива от нова, по-твърда и евтина мед. Така че увеличаването на раждаемостта не ги притесни. Ставаха все по-добри ловци и войни и нищо не можеше да ги притесни...до момента, в който не оплюскаха всяка твар, по-голяма от таралеж. Очаквах този момент , но...

--Но Те те изненадоха. Вместо да започнат да умират от глад и да се нуждаят от твоето спасение взеха, че създадоха проклетите Закрилници . Глупаво копеле ! -- та този нов вид хора на силата ускорява войната десетки пъти ! Дори по-лошо -- прави я прекалено динамична. Прави я средство за бързо и дълбоко нахлуване в чужди територии...А ти , малоумнико, не си предвидил нищо подобно нали ?!!
-- Дребен проблем -- брат й махна с ръка по начин, който я накара да се сгърчи конвунсилно от гняв. Накара я да изсъска от усилие да сдържи напиращото физическо насилие. Едва когато надигащата се вълна агресивност отмина си позволи да отвори уста :
-- Закрилниците ОПРЕДЕЛЕНО СА НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ДРЕБЕН ПРОБЛЕМ ! Появили са се в резултат на страхотна безизходица и глад ... В резултат на отчайваща ситуация -- която е нямало да възникне , ако не си бил ти , мое малко малоумно братче...
-- Нужни са само четири пет победи--прекъсна я с плам Три Гарванови Пера -- и то от сражения, на които ние избираме времето и мястото...И след това човешкия род по тези земи ще промени съдбата си....Целия свят ще бъде променен.. Ще можем да увеличаваме броя си неограничено. Няма да зависим от студените зими, от миграцията на зубърите или приплода на елените. Ще станем нещо повече от това , което сме...

Дребничкия , строен мъж с пронизителни кафяво-златисти ириси се задъха от усилието да им предаде образа на мечтата си, изгаряща го от вътре. Човешкият дъх , излизащ от дробовете му, свърши и той се задъха. Олюля се и продължи , прехвърляйки чувствата и мислите си директно към тях . Богомолката светкавично се "отдръпна" от искрящия мозък на брат си . Горг Мечока обаче нямаше умение да спира образите-послания, идещи от чуждите умове . За част от секундата....не знаеше , че е толкова горещо в мислите на Шамана !... Заля го пламтящия , томителен стремеж да бъде нещо повече от това, което беше в този миг. Това се оказа мъчително, раздиращо, непоносимо чувство на неудовлетвореност от собствената си същност, от всичко пожелано и постигнато, от самия нищожен обхват на всичките му досегашни цели и нужди ...Всемогъщото чувство го увлече, заля ограничения му ум с образи на пещери, претъпкани до тавана с храна : Зърно, месо закопано в плътта на вечни ледници, каци с мед, дълги редици с билки ...видя огромни камари от струпани и готови , насечени на цепеници дърва за огрев. Видя хора, навлечени в толкова дрехи, че децата тичаха и се въргаляха в снега, замерваха се с топки сняг...Видя цели домакинства, в които медтта, обсидиана и някакви други неизвестни материали бяха заменили костта, камъка и дървотото...Видя цялата земя покрита с хора. Те се смееха, работеха, правеха още бебета, убиваха се, скучаеха, откриваха нови земи, тайни , невъобразими начини на живот...Плуваха в небето и облаците, стигнаха слънцето и протегнаха невъобразимо дълги ръце към самите Звезди...И дори и в този трумфален миг, протягащия се към непостижимото продължаваше да бъде неудовлетворен от себе си--Искаше всичко да е още по-силно, още по-бързо, още-делеч и по-дълбоко, още по-велики тайни, още по-неизразими знания и могъщество...
...нататък и отвъд самия безкрай....
... Горг Мечока хвана с две лапи главата си и изрева за милост...
----------- ---------- ----------

В интерес на истината плановете на Три Гарванови Пера се осъществиха с безупречната гладкост на добре изработен ловен капан. Многобройните вдовици на победената южняшка община приеха предложението . Същевременно липсата на прогонения с болести и заклинания дивеч правеше териториите около котловината непривлекателни за здравите и агресивни ловци на съседните общности. Първоначално дори сакатите и пречупените духом в сраженията северняци не искаха да се заселят тук -- още повече да заживеят с вдовиците на довчерашните си врагове. Отказваха дори ергени и вдовци -- но въпреки това успяха да убедят достатъчно...може би заради авторитета на Три Пера...или заради методите на убеждаване на Богомолката . Тя безочливо уплиташе името на брат си в спирали от обещания и заплахи, пророчества и натяквания за предишни услуги -- всичко това съчетано с подкупващо, почти котешко държане. Резулатът беше повече от добър-- след есента и зимата , изминала в дипломатически походи дойде пролетта. Заедно с нея в котловината пристигнаха по един , по двама и придуманите от посестримата му.

Оказоха се дори повече от необходимото ! Това последното всъщност беше в реда на нещата . Особено като се има пред вид , че вече не ставаха за ловци -- и живееха с унижението да бъдат в тежест на останалите. Налагаше им се да водят жалко съществуване в родните си домове, да влачат живота на полусъщества ! Ето защо не беше чудно , че идваха --Три Пера им даваше възможност да станат част от нещо ново. Окуцелите нозе или липсата на ръка, неконтролируемото треперене пред насочено срещу стресирания оръжие -- всичко това нямаше да има значение при новите им задължения -- да намерят ново подходящо място и да го разчистят от дърветата , да го подготвят за пролетното засаждане и после да се молят заедно със жените за още дъжд .

Още дъжд и още слънце... И ги получиха колкото и когато трябва . Тоест и Времето се оказа на страната на новото селище ( или така се беше погрижил навъртащия се тук и там, навсякъде и никъде Три Прера ) . Срещнаха се с него само два пъти след онзи дълъг разговор -и то за по минути. Междувременно лятото напредна и се изтъркули. Дойде нова есен и с нея постепенно нарастващото прозрение, че селището е усвоило новия начин на живот.
..И колкото и да е невероятно се очертаваше траен мир.
Поне в тукашната земя ...

Като изключим сблъсъците в протяжните ничии зони .

Съседите им непрекъснато кръстосваха тези тесни и дълги междини , образузани от неутрализирането на шаманските воли. Все се навъртаха, търсейки дивеч или знания за територията . Последното особено дразнеше Горг Мечока -- направо полудяваше , когато попаднат на типове , които просто шетат нагоре надолу и надзъртат във всяко скришно ъгълче. Често оставяше главите им закрепени между два клона по такъв начин, че пред мъртвите им очи да се разкрива гледката на удобен за лов водопой . Друг път оставяше чифт кожени мокасини в първите метри от скришен проход или пътека -- естествено като преди това е извадил собственика им от тях !

Богомолката не одобряваше подхода му . Тя смяташе , че да убиваш враговете си заради някаква цел е израз на ограничено мислене ! Според нея това, че Съдбата е пратила някой достатъчно близо до теб , вече е достатъчна причина този някой да бъде убит . Твърдото спазване на тези й разбирания я забъркваха както в страховити сблъсъци с подобните на нея Преобразяващи се -- така и в поголовни касапници . Например веднъж така се увлече в преследването на панически , ветрилообразно пръсналата се група нахални съгледвачи и ловци...че навлезе в чуждата Зона. Усети се , чак когато изведнъж започна да губи бързината си. За нейно щастие обсега и мощта на Шаманите можеха и да са колосални , но не действаха чевръсто ---докато заклинанието я обхващаше , тя вече приближаваше към невидимата гранична ивица . Там , където силата на Домакина й отслабваше заради неутрализацията ... Но за нейно нещастие на последните сто метра от спасителния бяг я пресрещна местен върколак. Преобразения полувълк-получовек беше здраво напомпан от ускоряващото и подсилващо влияние на своя шаман. Така че почти видя сметката на нея и притеклия се на помощ Горг.

... Възстановяваха се цял лунен цикъл...а после примамиха същия преобразяващ се на неутрална територия и му счупиха главата от бой . Тоест Горг му счупи с един удар лявата ръка (идиота се опита да блокира ). След това Богомолката му разпра гърлените мускули и започна да търка корема си върху раната. Освен това омаза себе си и мечока със хвърчащата на тласъци кръв . Преродения в мечка не се впечатли, защото присъстваше на този ритуал за почти два пъти по броя на шишовете по ръцете и краката му... Просто тя си беше такава, кво да я правиш....също като малките злояди деца , дето си играят с храната. Оставяше я да ръчка и възсяда предизвикателно бързо угасващия противник . Важното беше да пазят границите на новата общност -- за да се осъществи без засечки планът на Три Пера .

...Постепенно преобразяващите се от околните зони започнаха...хм... да ги избягват. Случваше се да ги предизвикат при условие, че са шестима срещу тях двамата . Но такова съсредоточаване на Преобразяващи се на едно място -и то само за отбрана !! Това се плащаше с оголване на други граници и волю-неволю имаше временен характер. Така че в един момент Богомолката и Мечока станаха нещо като шампиони , вдъхващи искрен респект по краищата на охраняваната от тях област. Естествено цялото това усилие щеше да е безсмислено, ако нямаше реална полза от него. А тази полза се изразяваше в забавянето на един неизбежен и неприятен процес. Явление , свързано с настоящата слабост на новото селище. Неговото влияние над околния свят отстъпваше пред това на съседните общности , пълни със здрави и енергични ловци . Явният резултат от това беше свиване на Тукашната Зона. Бавно напредване на Ничиите Ивици навътре в подопечната им територия . Със всеки лунен цикъл властта на съседните шамани напредваше с по няколко километра към засятата с зърно котловина... И за да забавят този процес Богомолката и Горг Мечока убиваха безогледно. Превърнаха въпросните междинни ивици, широки на места по пет шест километра в място на Смъртта . Накрая нито групи ловци , нито най-смелите Преобразяващи се, никой сред южняците не искаше да навлиза в местата, където протекцията на шаманите им се неутрализира със силата на Три Пера. Тази преграда от страх и несигурност , издигната от точно две същества забавяше с пъти колапса на Зоната около и над новото селище.

Успехът им беше толкова болезнен и унизителен за нашествениците, че те използваха един от постепенно оределите Закрилници. Направиха го само от войнолюбие--достатъчно добре знаеха, че дивечът е прогонен с магия от тези земи и те нямат полза от тях . За да се възстановят местните популации на животните щяха да са нужни много и много години...Така че нападнаха само от злоба.
Но Горг Мечока разбираше от Злоба повече от тях. Посестримата му беше на висота, а пълнокръвния й брат беше започнал да придобива опит със смазването на Закрилници...Отново нямаше оцелели нападатели .

Обикновенно такива събития водят до мир...но Три Гарванови Пера предложи своя избор/път на остатъците от новоразгроменото селище . В резултат имаше нови смесени бракове между южняшки вдовици и северняшки ветерани ...и нови, по обширни граници за пазене и патрулиране...Бавно , но неусетно те тримата се превръщаха в Легенди...и обръщаха хода на първия мащабен конфликт в историята на своите племена... Преломът беше толково бавен и неусетен ,че продължи следващите две години и се състоеше де факто от още четири поредни нахлувания , подкрепени със Закрилници и четири поредни , успешни пресрещания. Пораженията караха нашествениците да забавят ход , но глада и празните гори ги тикаха напред към очакващия ги Велик Северен Шаман. Накрая му се налагаше да замени унищожението с осакатявания --иначе нямаше да останат мъже, които да секат и горят дърветата за ниви... И един ден се оказа , че всичко е свършило...
Бяха спрели гладните орди и ги бяха превърнали -- заедно със себе си в нещо друго.
Бяха победили.
Или по-скоро бяха осъществили нечии велики планове.
----------- ---------- ----------
След спирането на кланетата настъпва особено състояние, което още не е мир. Просто е състояние на умора . Героите и живите легенди осъзнават, че са се преситили на насилие и смърт. Че искат поне за момент да живеят кротко и мирно...едва ли не в смирение....Водени от това чувство Богомолката и Горг Мечока се заселиха близо до котловината с почти отвесни склонове. Имаше и трудности разбира се. Например тук храна почти не се намираше заради прогонения от Три Пера дивеч .За сметка на това липсваше , поне за момента , конкуренцията на най-мощтния и безогледен хищтник -- човека. Така че макар и с доста усилия Горг закрепи присъствитето си в самата вътрешност на първата от охраняваните Територии . За целта обаче от скитащ войн трябваше да се превърне в хищник със собствена територия. Тоест трябваше да извоюва теритоторията около новото селище от живеещия тук самец.

Последния се оказа огромно, озлобено от глад създание, надвисващо над Горг с почти метър. Разликата в ръстовете даваше самочувствие на Домакина. Така че се стигна до една последна за сезона битка.
Тя приключи бързо ! По-едрият мечок твръде късно разбра , че претендентът носи душа на човек. Тази грешка му коства много. Просто при повечето животни битката има за цел да сравни качествата : кой е по-силен, по-бърз или ловък , с по-голяма смелост или агресивност. Но при хората не е така. Те също могат да се бият на състезателен принцип...но са открили и нещо друго --убийството...Така че когато доста по едрия самец се изправи , за да демонстрира превъзходство във височина , Горг му нанесе опустошителен ъперкут между долните крайници . После го цапардоса два пъти по муцуната, съзнателно търсейки с нокти малките очички... Накрая го довърши, спестявайки му дългата , гадна агония ... Не изпита дори капка от предишната радост. В този момен разбра, че годините, прекарани в постоянно насилие, бяха заситили жаждата му за причиняване на болка и смърт. Почувства се странно над изстиващия труп на милостиво довършения опонент...наистина умиротворен...

...Сега оставаше да се научи как да живее в мир...
Обаче това беше ново състояние , непознато за него в целия му досегашен живот -- и като Горг Мирин , и като Горг Мечока . В първия си живот беше убивал всеки, който му застане на личния път . Втория му живот беше протекъл безпаметно и щастливо само първите седем години . После Богомолката го беше "Събудила", заради нуждата си от съюзник в кървав и страховит конфликт . Тоест цялата му същина беше обърната към насилието. То го беше движило във всеки един миг от досегашното му съществуване. То го закриляше и хвърляше в пастта на съдбата . То го държеше прав над тази земя, то замесваше психическия живот , изпълващ с топъл огън останалите човеци -- целият този сложен и тънък вихър от взаимно отричащи се нужди и мързел , желания и страх , мечти и мисловни навици...

...И понеже беше ново състояние , точно обратното на неговото обичайно -- Горг реши , че може да го постигне като прави точно обратното на досегашното си поведение. За целта се отдаде на бездействие и блажено скитане. Сам или най-често с посестримата му. Постепенно --със всяко следващо скитане -- потъваха в изкачващите се към небето планински гънки. Горе въздухът ставаше по остър и сух , с друг вкус . Слънцето изгаряше без да е топло -- но когато вятърът спираше веднага се изпотяваха от стръмнините . После -- около следобед -- стигаха до поредното било и пред погледа им се очертаваха възвисяващите се силуети на още по-високи и високи върхове , издигащи се някъде там на север . А отвъд тях имаше още една редица върхове , невидима от тук , зад които започваше Северната Равнина . Те обаче нямаха намерение да ходят чак до там -- спускаха се по обратния склон на билото под тях и пътъваха в девствените храсталаци и дървета.

Там,скътани в гънките на Планинанта , имаше блажени места- непознали присъствието на човека ... Духове имаше из тях . Диви животни , непознали страх от ловци . Кристално чисти изворчета и поточета . Къпини и хралупи-кошери , пълни с мед . Горг изпитваше благодарност , че Богомолката му показва тези зелени, сочни и пълни с дивеч и мед кътчета . Мързелуваха и преяждаха из незнайни местенца , блаженни поляни и изворчета , заобиколени от древните дървета на непокътнатата Гора -- нито следа от пожар, суша или човешка брадва ...Постепенно целият досегашен живот на Горг се превръщаше в монотонен спомен , нещо без вътрешно значение... Можеха да се правят толкова други неща -- например да си щастлив . Ей така -- без да правиш нищо.

Понякога играеха на криеница -- обонянието му компенсираше напълно способностите на посестримата му да се прикрива и дебне ... Провеждаха приятелски битки , беряха малини и ягоди . Научи я да лови риба с голи ръце в бързеите . Заливаха се от смях, когато тя го караше да драска с шишовете на лапите си пиктограми на слънцето , провеждането на битка или пътечка към водопой .
За пръв път в живота си Горг Мирин -- Мечока изпита вътрешна, душевна пълнота . Това кротко, ново състояние продължи почти две пъли години .
До сутринта, когато се събудиха и разбраха , че Три Пера ги вика . Беше се появил в съня им , разбутвайки образите на малиновите поляни ...Имаше нужда от тях и те отидоха.

Намериха го в тъмна и влажна , ледена и пълна с коварно въздушно течение пещеричка с открит , подложен на вятъра отвор. Всъщност последния представляваше безформена цепнатина в скалата , надвесваща се над стръмен , стръмен склон. Богомолката любопитно се надвеси над скалната стена и съзря котловината с първото от новите селища . После вдигна глава , присвивайки очи срещу дневната светлина . Откри , че над нея е само слънцето и реещия се орел -- губеща се във висината чертичка .

В същото време обаче Гадната , неуютна дупка излъчваше мощ , която усети дори Преродения . В началото естествено си помислиха , че усещането е породено от присъствито на домакина. Бяха свикнали с направо физически осезаемата аура на мощ около Три Пера и приемаха за даденост че личността му се проектира върху всяко избрано обиталище. Нужно беше известно време, постепенно вслушване във вътрешния усет , за да си дадат сметка , че нещо не е наред. Всъщност усетиха чуждост и опасност , характерни за Междинните Ивици -- зоните , където огромни енергии се неутрализираха , оставяйки след сблъсъците си само натрупващо се остатъчно напрежение. Те именно напрежение усещаха в гадната , ветровита пещеричка . Това не беше нормално място за човешко същество , пък било то и велик Шаман . Попитаха го какво става тук , а той отговори :

-- Не виждате ли , че съм болен ? -- отгърна качулката на наметалото си и дори в полумрака на слабия огън се видяха белезите на дълго и изтощително страдание . Неговото изпито лице , хлътналите , изгубили вътрешния си огън очи , лекия тремор на ръцете -- всичко говореше за постепенно загубване на сили , може би за някакъв зловещ процес , вече напреднал с два три луннни цикъла . Кожата му представляваше неравна повърхност от люспи белеща се кожа -- сякаш е стоял дълго на слънце или под леден вятър. Най- страховито изглеждаше косата -- някокашния гъст и къдрав храсталак върху темето сега имаше бял цвят и редки , опадващи кичури . На места се виждаше кожата на главата му - също в лошо състояние.

Гледката накара Богомолката да притисне с пръсти устните си , сдържайки ужасения си вик . Накара Горг- Мечока да изсумти от сложна смесица гняв, съпреживяваща болка и нетърпение за ответен удар. Съзнанието му излъчи картина на спотайващ се в мрак враг. В този образ те тримата тичаха към новия враг на Три Пера и го смазваха на място ".
-- Не , Горг , никъде няма да ходим . Няма кого да убием . Причината за състоянието ми е нетърпението на моите Съюзници . За тях всичко , което не е Сега е нереално ... а добрият план трябва да се изпълнява внимателно . Всеки етап -- точно , когато му дойде времето .-- погледна ги и разбра, че те са наясно със ситуацията . За пореден път всичко извършено от тях се оказваше част от още по-голям и дълго замислян негов план . Богомолката дори се заяде на шега :
-- Този път какво ? - каза го с усмивка , но душевния плам в брат й лумна с почти физическа мощ . Изглеждаше по- жив от тях двамата с Горг , по - жив от всичко , с което се бяха срещали или сблъсквали в своите скитания и битки . Гласът му се извиси , забоботи радостно в малката пещеричка :
-- Края на нещо , започнато преди да се родят бащите на нашите бащи . Време е да се осъществи една мечта , родена за пръв път в сърцето на Лунен Лъч -- още когато е бил малко момче , зяпащо звездите и облаците под слънцето . Време е да зъвършим дълъг път , започнат от жени и мъже с по - велики сърца от нашите..... Но първо ще ядем . -- засмя се с неговата си младежка , не -- направо по детски подкупваща , щаствлива усмивка . Толкова много радост и слънце се излъчваха в него , че Богомолката също се разсмя , а Мечока обхвана внезапно с лапите си главата на Великия Шаман и поривисто разтърка оределите коси .

Дребничкия човек ловко се измъкна от обсега на огромните , но кротки лапи и пристъпи към дъното на обителта си .Там с бавни , внимателни и пестеливи движения свали котлето от огъня . Постави го в средата на неуютното помещение и им даде знак да се приближат . Постави дървена лъжица до себе си и сестра си , а за Горг отсипа в отделен съд --- много широк и плитък , с толкова широки халки , че да може гостът да го задържа в грубите си лапи . Богомолката понечи да попита нещо , продължавайки съзнателно прекъснатия разговор , но се отказа . Само крадешком хвърляше по някой поглед върху покритите му с рани рани ръце , докато той , потънал в себе си , разбъркваше горещата яхния и лъжицата му глухо потропваше по стените от спираловидно застъпващи се ленти глина .

През това време Горг чакаше да започнат да ядат и неволно съсредоточи вниманието си върху посудата . Мечешките очи не бяха пригодени за съсредоточаване върху дребни предмети под носа му и затова полекичка разклати по-близкия съд .. по- скоро на игра , октолкото в помощт на истинско разглеждане .. Разсеяно прокара възглавничките на лапите си по изкуствената повърхност . Усети , че неравните следи от притискането на материала с пръсти са внимателно загладени -- на ръка преди изпичането и с мек варовик след това . Толкова непринудено майсторство имаше в двата съда , че Горг внезапно изпита непривично чувство на завист . Досега беше изпитвал това странно чувство само към един саблезъб тигър - може би от последните . Беше срещнал гадината малко след Събуждането си -- в храсталаците по долното течение на Голямата Река ... Копелето наистина имаше най - големите зъби , които можеш да си представиш ... и от хълбоците му стърчаха поне шест - седем стрели и дротици . Дори и умиращ представляваше страховита гледка -- окървавената , пълна с човешки трупове поляна само подсилваше това впечатление ... Та Горг му погледна саблените, горните кучешки зъби и вратът му се наду от завист ... само че сега зивиждаше за умение , което не е свързано с убиване на когото и да е .... Близна с обич дъното на своя съд -- Три Пера може и да беше шаман , но като готвач нямаше равен под слънцето . Когато той сготвеше нещо същества като Неми-Замроте идваха и вежливо искаха да им сипе и на тях...

-- Това беше последното ядене и последния огън в Пещерата .-- Внезапното проговаряне на домакина им почти ги стресна . Той изми съдовете и ги постави в единия от многобройните , неудобни ъгли . После разтури камъните около огнището и хвърли пепелта и въглените навън , по ватятъра , лудуващ над бездната и скалния ръб . Върна се и седна при тях , а те го чакаха да продължи :
--Утре сутринта , преди изгрев слънце ще пристигнем в селото под нас . Там всичко е приготвено и ни чакат ...А сега ще спим -- домакинът им безцеремонно се излегна , както си седеше и почти мигновенно заспа . ..

.....................................................................................

Именно Три Пера събуди останалите в последните часове на нощта . Гостите му бяха спали лошо , зъзнейки в накъсания си , плътък заради студа сън . Имаха чувството , че са се унесли истински точно преди да бъдат разтърсени за ставане . Горг например само седна и безучастно зяпаше шетащите около него човешки същества . Излезе от полудрямката-полубудност едва с напускането на пещерата .
Навън , на открито , вятърът мигновенно ги расънни с ледения си допир . Обгръгна ги от всякъде и ги принуди да се притиснат към тънкия скален ръб-пътечка . Поривите му ги накараха мигновенно да осъзнаят колко е неудобна и хлъзгава опората им между небето и пропастта -- и невидимия , леден немирник непрекъснато ги буташе и дърпаше , опитвайки се да ги изтръгне от скалата , в която са се вкопчили -- весело ги раздрусваше при вякака издатина с невидимите си пръсти .
Опитваше се дори да освободи косите на Богомолката от стегнатия кок , да открадне цялата топлина от още съненото тяло на Мечока ..... само на Три Пера не правеше нищо . Или по-скоро целеустремения мъж не обръщаше внимание на такива дребни неудобства като леден и силен вятър , хлъзгава тясна пътечка и липса на светлина . Крачките му уверено водеха останалите надолу , по виещата се , свличаща се на сковове пътечка . Тя като живо същество се извиваше на зиг-заг надолу , шмугваше се под канари , прескачаше била и хлътваше в дерета . Беше изтощителен , стръмен път . По-скоро ги свлече , отколкото изведе в равното дъно на закътаната котловина .

Тук долу вятърът беше кротък въздушен поток и не можеше да сменя рязко посоката си . Освен това поне привидно беше по-топло . Миришеше на смесена гора . Такава , в която има повече широколистни ,отколкото иглолистни дървета . След малко - с постепенното навлизане в кръглата и обширна "площадка"-- Горг разбра още нещо . Мирисът на дървета беше толкова силен в студения сутрешен въздух защото някъде наблизо имаше сечище . Помисли си , че човеците е трябвало да дадат на Котловината малко повече време за възстановяване . "Върнали са се след четири години . Май Гората и Почвата под нея имаха нужда от по-дълга почивка..."...

-- Сигурно си прав -- нахлу в мислите му Три Пера - но забравяш нещо по-важно . С това сечище се затваря първия голям земеделски цикъл на селището пред нас .
--" Е и ? " -- вдигна гигантските си рамене Горг . В отговор шаманът вдигна ръка и протягайки се нагоре , успя покровителствено да го потупа по хълбока :
-- Първия рожден ден на бебето , първия жълъд на един дъб , първото завръщане на селището в котловината..... това са важни неща и още по-важни места в реката на времето .... Сестра му тихичко се разсмя сред мрака . Вървеше най-отзад и смехът й ги настигна с хладно, сребристо докосване :
-- Колко си скромен , братко - долавяше се ирония в гласът й ( както винаги ) . Досещаше се тя защо тукашната общност не е изчакала минималните пет , шест дори седем години , през които почвата да се възстанови от лакомото зърно :
-- Заради твоето собствено нетърпение , братко . Бързаш да завършиш делото на своя живот ... не , не бързай да мислиш , че те укорявам . Напротив ! Дори ми е любопитно какво си ни приготвил ... Тя каза още нещо , неразбираемо за Горг -- явно беше намек припомняне за някаква случка от общото им детсво на кръвен брат и сестра . В отговор Три Пера само изсумтя и се престори , че запушва ушите си , за да не я чува ...

Последните два-три километра по равното изминаха с бърз , равномерен ход . Прекосиха две поточета , пресякоха по дървото , прехвърлено през бреговете на стръмна урва , минаха по последния завой на пътечката и се озоваха в селището . В тъмното ги посрещнаха ароматите на прясно лико , слама - примесена с човешка тор , щавена кожа . Обгърнаха ги всякакви разнороди и богати на значение миризми , излъчващи се от наскоро възстановените колиби . Подушиха дим от пръснати тук там огньове . Потопиха се в слабите , дискретни в тъмното звуци от множество притихнали , но будни хора . Зениците им капризно се свиха заради немощтните в предутринния мрак светлини на огнищата .

Спряха зашеметени -- поне Горг Мирин и Богомолката . Бяха отвикнали от множеството . А сега всичко около тях - внезапно и безусловно -- наложи присъствието на човешкия свят . Досега бяха действали и кроили планове в негово име , заради това притихнало , но будно в мрака множество ... Но едва сега , в този миг се усетиха напълно потопени в това море от будни и очакващи ги хора . Огромно множество от съсредоточени и мълчаливи жени и мъже . Очакващи именно тях !
-- " В името на светлината" - помисли си Горг-"Колко са ?"
--Всички -- простичко прошепна Три Пера . Смайването попречи на Горг да проумее точния смисъл на отговора . Със закъснение собствените му сетива потвърдиха прозрението , че отговорът на побратима му трябва да се разбира в най-широк смисъл - всички хора от всички нови селища . За миг спря зашеметен - в неговия ум нямаше число , понятие или друг знак , образ или каквото и да е , с което да осмисли броя на събралите се хора . Селищата бяха повече от ноктите на лапите и единия му крак ... и във вяко от тях имаше ... колко....

Богомолката го настигна и вдигайки ръце обгърна дясната му лапа и я притисна надолу към рамото си . Дръпна и той покорно , още смаян , я последва . Последваха своя брат и побратим и заедно с него навлязоха в концентричните кръгове от хора , запълнили площадчето на селището . Пресякоха най - вътрешния кръг , образуван от водачите на селищата и техните чираци в Силата . Тук веднага и любезно на Мечока и Богомолката бяха отстъпени две места . Колкото до Три Пера - той направи още три-четири крачки и застана в самия сакрален център , в средата на микроскопично малкото празно пространство , обградено от истинско море от човешки същества . Застана на разкрач от малка и полегата ,стъпаловидна пирамида с квадратна основа и височина от всичко на всичко четири нива .

Тя нямаше дори метър височина -- но когато Три Пера впи поглед в нея Горг Мирин за миг затъи дъх , притиснат от мощно предчувствие .... Три Пера засече състоянието му , защото внезапно се обърна и срещтна погледа му . Усмихна му се за миг , колкото да му помогне да му помогне да се отпусне .
После зарея поглед към и през наобиколилите ги и Мечока неволно последва примера му . Вгледа се в лицата на шаманите , седнали до него . В лицата на седналите в по-задната редица. После още по-навън и назад , към още по-широките и потъващи в тъма концентрични редици . Мигновенно разбра , че ТЕ са изкарали поне два-три дни в постене и бодърстване -- В очите и ъгълчетата се усещаше една специфична будност и острота на съзнанието . Горг знаеше, че това е едно великолепно състояние , което за жалост умовете можеха да поддържат само за малко и в определени моменти . В ключови места от реката на времето ...

-- Братя и сестри -- изви си се гласът на Три Пера и прекъсна мислите му -- Братя и сестри !! --повтори с усилване на гласа си и разсече тишината и мълчанието на неизброимото множество . --- Знам , че ме чувате ! Чувате ме така , както аз искам -- със сърцата и умовете си ! Чуйте ме , защото дойдох да споделя мечтата си . Да споделя мига , в който тя става плът ...
..... Козината на Горг щръкна , а неговата посестримата пъхна мъничката си длан в сгъвката на лакътя му ....Имаше защо . Брат й за пръв път обясняваше технологията , чрез която беше придобил своите огромни сили .
-- Съвсем просто е , братя и сестри , --- лееше се глъсът на Три Пера -- Духовете-Съюзници имат предимството , че са безтелесни . Тях не ги касаят разстоянията , опасностите , умората , не грешат ... Но от друга страна не могат да повдигнат и една вейка без изразходват огромни енергии за да блокират временно правилата , по които е устроено нашето Ниво от Вселената ... И всеки от седналите в най-вътрешната редица се е чудел откъде да им намери повече енергия . Откъде , когато в нашия свят Те могат да усвояват само чувствата и емоциите на живите същества . И понеже това количество енергия е оскъдно -- още преди десетки хиляди години сме се насочили към друг път -- да влизаме в контакт с тях , да обединяваме съзнания и да виждаме своя свят през техните сетива докато те го виждат през нашите очи . В началото е било трудно . Надали са ни различавали от останалите големи житотни , с чиито емоции са хранели ... така де --чрез които осигурявали присъствието си ТУК ... Постепенно нашите пра-пра-пра учители са открили онази своя способност , качество , част от себе си , която привлякла по-сериозно вниманието на Неприсъстващите . Открили своя интуитивен усет , своята Сянка . Всяко същество има своята сянка , но само човекът -- всъщност отделни единици -- имали желанието и смелостта да я развиват , да карат егото да й отстъпва поне временно властта над тялото . Тези жени и мъже положили началото на нашя път към могъществото ...

Шаманът направи съзнателна пауза . Погледна нагоре към небето и всички останали го последваха с очите си . Там -- горе -- имаше облачета , които намиращото се под хоризонта слънце вече осветяваше отдолу . Фантастични розови , тъмнокафяви и нежноалени цветове превръщаха невидимите в черното небе перести ивици в ярките остриета на нечие неистово мечтание ...
На наблюдателите им се прииска да протегнат ръце , да се опитат да достигнат тази невъзможна красота . Изострените им от постене и бодърстване сетива усилваха до кръв усещането за неизразимото , за невъзможна , многоцветна , непонятна , отдавна загубена и още непрежалена свобода ... неограничени простори за неистови начини на съществуване...
-- Да братя и сестри -- прошумоля с тътен гласът на шамана -- Подобното при подобно отива , а ТЕ били само усет . Само сетивност . Само Сенки , потръпващи от всяко потрепване -- без да имат тела ! Само допир -- без да имат кожа ! Само глад за светлината и топлината --без да имат очи . Били нищо , но срещнали хората , които до този момент също били нищо . Чрез човешкото съзнание Те можели да действат използвайки правилата на света , а не като ги блокират . А ние чрез тях сме можели да стигаме много по-далеч , по-брързо , без да мислим за препятствията ... Това било достатъчно -- първите хора с достатъчно голям интуитивнен усет се слели в шаманси транс с най-отзивчивите духове. Те станали родоначалници , а техните първи съюзници -- нашите тотеми . Така се появил Пътя , следван от всички нас .....

Три Гарванови Пера отново спря , поглеждайки небето . Сега то гореше в източния си край от светлина , идеща изотдолу , от преди истинския изгрев . Горг неволно затаи дъх -- Раждащото се за нов ден небе просветляваше над тях като отварящо се око , с клепачи от космическа празнота и мигли от пътънали в утринен мрак планински върхове ... "Побратимът ми предава чувствата си на света около нас ?... или въпросния интуитивен усет е избрал по-някакъв начин точно тази сутрин за ... за какво !? Изглежда ще е нещо достатъчно велико , за да накара Три Пера да се чувства доволен и щастлив -- осъзна зяпащият нагоре Мечок - а никога досега не съм го виждал да изпитва дори намек за щастие . Този дребничък , вечно недоволен от себе си човек е най- сетне удовлетворен ... Значи нещо ще се случи ! Нещо достатъчно голямо , за да бъде голямо по неговите мащаби .... Дано светът се окаже достатъчно просторен , за да побере намеренията на Три Гарванове Пера ."

Наблюдаваше го как поема дъх за да продължи , как откъсва магическия си взор от каквото там виждаше . Шаманът полекичка сведе поглед , продължи , сякащ не беше спирал :
--Но преди няколко хиляди години един човек на силата се запитал дали натрупания със стотици и стотици векове опит не е променил ситуацията . Дали не можем да решим първия проблем -- да захраним Съюзниците с толкова енергия , че да не се налага да пипаме тънко . Дали не можем да заменим бавните , просмукващи се в Естеството магии с директни тласъци . Идеята не дала веднага резултат -- нужна била дълга поредица от учители и ученици на чиито край сме Анрок , Лунен Лъч и говорещият ви сега ... Имало и катастрофални провали ... и вековни лутания .... На няколко пъти бил откривана техниката , използвана от мен за да спечеля кървавата вражда , която продължи няколко години . После отново била забравяна , защото на предшествениците ми им липсвал поглед върху цялостната ситуация , върху цялото .

В този миг изгря слънцето и ръбът на западната стена на котловината се превърна в зеленоалена шарка . Три Пера протегна ръка и накара хората да гледат нататък . За момента беше спрял да говори , но никой , дори доведените деца не накъсваха тишината . Всички наблюдаваха как слънчевите лъчи плавно се засилват , как за стотина удара на сърцето стават достатъчно ярки за родят утрото . И когато това стана , когато слънцето докосна истинки плъттта на планината -- Хиляди зеници се присвиха очаровани от сиянието , аурата на Отвъдния цвят , светлината изтичаща през западната земя на мъртвите и връщаща се от възкръсващия Изток . Събуждаше се тяхната земя , галена от окото на Света...И докато сочеше това Великият Шаман беше щастлив. За миг , поне за миг беше предал на останалите си себеподобни сладката болка от копнежа да сме нещо повече от добре въоръжени животни . . . Беше намерил начин да сподели своята мечта с останалите . Да сподели с тях мига , в който тя става плът .... Щастлив , почти срамежливо усмихнат той се обърна към множеството и каза :

-- Време е ! -- махване на ръката посочи и извика при него тримата най- могъщи сред останалите шамани . Стето , Малката Еша и Брез .
За немагическите очи на Горг те бяха просто двама мъже и една дребничка жена с правилни черти . Зяпаше ги как застават заедно с Три пера по ъглите на пирамидката . Огромният , привидно непохватен и тромав Стето каза нещо кратко и остроумно защото Малката Еша се засмя и се престори че посяга с ритник към слабините му.... после изведнъж станаха сериозни . Великият шаман беше проговорил отново , стигайки до същината на своя разказ :

-- Основната идея е проста и мнозина са се сещали за нея , но не са знаели как точно да го направят . Казано по най- простичък начин при определени обстоятелства Духовете могат да приемат цялата жизнена енергия на едно същество на веднъж . Не отделни чувства и състояния на удоволствие или болка -- а всичко наведнъж , на една глътка ... Но като всеки контакт с Тях и този иска взаимна воля и съгласие ... Само че още преди три хиляди години бил открит начин да превръщаш единението в посредничество ...така че в края на краищата да бъдат свързани твоя Съюзник и някое друго човешко същество .... и била нужна само още една крачка , за да може да се прави тази връзка против волята на свързвания човек ...

... Гробна тишина . Предвид избора на време и място за изричането на тези слова е ясно -- в момента множеството е поканено да чуе , види и осмисли неща , които от во веки веков са тайна на можещото и знаещо малцинство ... над смълчаното море от будни и леко гладни човешки присъствия се носи един единствен глас . Глас , който си струва да бъде чут :
-- ... Това е в същината си техниката на Набелязването -- изразходвам сили за да маркирам жертвите си , да ги свържа с моите Съюзници . Така вместо просто да ги унищожат ТЕ изпиват живота им и ми връщат повече сила , отколкото съм дал в началото . Много напомня лавина -- веднъж като тръгне няма спиране и със всяка срещната пряспа сняг се ускорява вместо да забавя . По същия начин магията става все по голяма и по-голяма с всяка преграда по пътя си .... Дори има същия недостатък . Лавината спира в равното , а Набелязването -- в Победата . Успехът носи мир , но мирът е нещо дълготрайно и стабилно . В мирно време не можеш да Набелязваш с темпото , с което го правиш по време на кратките кървави сблъсъци ...всъщност колкото по-обилни на смърт толкова по-кратки ... Просто не може --- Хората НЯМА ДА СТИГНАТ ! - Внезапно усилилия му се глас отново премина към равномерния си , непринуден тон:
-Това е било причината въпросната техника на Набелязване да бъде преоткривана и неизбежно забравяна ... Вече няколко пъти до сега ! И принудата да се откажа от използването й тегнеше и над мен , но се намеси един страничен фактор , несъществувал при моите предшественици . А именно -- уменията на човека са нараснали толкова , че вече може да престане да се изхранва с лов . Може да премине на земеделие и да увеличи бройката си ДЕСЕТКИ ПЪТИ !
Но за целта, мои братя и сестри, има нужда от засилен контрол над времето , над това колко е облачно , влажно , топло или студено , кога да духа и от коя посока ... Духове , подсилени чрез Набелязването могат да дадат този контрол -- а едно умножено десетки пъти човешко множезство може да дава без проблеми по няколко жертви на сезон ... Получава се затворен , сомоподхранващ се кръг ... Като двете змии захапали взаимно опашките си ...

... изведнъж Горг Мирин престана да слуша плавно леещия се глас на своя побратим . Устата му се напълни с вкуса на гнило , с вкус различен от точно какъвто трябва да бъде...когато ядеш гъбена каша . Напълни се с онзи тънък отровен вкус , който придобива слюнката ти когато си дете и слушаш дядото разказвач .... и разбереш ,че този път приказката ще завърши с лош край , с наистина лош край ...."Не си съвсем точен , побратиме . Реда , в който са възникнали нещата е бил друг. Първо си проектирал настоящия момент... или дори отвъд него . Видял си го както ти е необходим .... а после си открил , че за да стигнеш до тук ти трябва първоначална засилка ...че трябва да използваш Набелязването в неговия по-лесен , първоначален вариант ... по време на война...." За пръв път по време на своя втори живот Горг пожела да запази мислите си само за себе си ... Просто в този миг Три Гарванови Пера обидно много напомняше на Мечока за мъжа , който беше бил самия той преди прераждането си . Бях .... точно такъв....и все пак от Гарвановата алчност за мощ и знания щеше да има полза за всички .... НАДЯВАМ СЕ ?..." попита неуверено сам себе си Мечока . Всъщност почувства се парализиран от неспособността да избере - да вярва ли все още на Гарвана или не . "Трябва да вярвам в мечтите му - на тях той никога няма да измени . Сигурен съм , защото веднъж бях вътре в главата му ! ... Може би ... мамка му..."

.... Дете пресичаше концентрична редица сред редица , приближавайки се с несъмнена цел към четеримата неподвижни шамана . По скоро към пирамидката между тях . Естествено не само Горг го забеляза -- цялото множество се гърчеше , опитвайки се да види какво става със своите хиляди глави , взаимно закриващи си видимостта . Всеки се опитваше лично да види -- като се покатери по раменете на стоящия пред него , като качи детето си върху раменете на съпруга си . Всеки искаше да се увери , че вълнообразно носещия се шепот , тръгнал от по-високите около него е истина . Тоест , че към жертвената пирамидка се приближава не кой да е а единайсет годишния Лятно Слънцестоене . Последният и най- любим син на самия Гри Гарванови Пера . Заченат в кулуминационната точка от празника по случай най-дългия ден в годината . Майка му - великата красавица Аетайе -- щеше да опече с мълнии Три Пера , ако допуснеше общото им дете да се качи върху олтара ....

В името на Светлината и Сенките наистина ще го остави .... Брез , младия , преглъщан в женските очи Брез , каза нещо . Нещо изпълнено с несъгласие и недоволство . В отговор стоящия до него Велик Шаман вдигна юмрук над главата си -- знак , че иска да говори . Хората мигновенно и послушно утихнаха . Във възвърналата се тишина шаманът каза само едно изречение :
-- Позовавам се на правото на онзи , който е дал живот ! -- Нестроен шепот се понесе на вълни в тълпата след казаното . Позоваването на родителската власт над живота и смъртта беше крайна мярка . Последно отчаяно средство , използвано в периоди на глад , бедствия , отчаяни отстъпления пред безпощаден , предследващ племето враг ! Тогава , само тогава -- когато нуждата станеше непреодолима , когато нямаше накъде -- хората посягаха на бебетата и невръстните и ги умъртяваха за да оцелее общносттта , за да има храна , топлина или спасение за отрасналите хлапета , жените и възрастните ловци . .. Крайна мярка , използвана дълго след като старците са излезли доброволно от колибите и са се запътили полекичка към дълбоката гора или планинските върхове ....

... Но сега беше хубава , топла есен , хранилищата им бяха пълни , а дървата за огрев бяха толкова много , че щяха да се препъват в тях и през идещата след зимата пролет -- и как иначе когато , за да разчистят място за нивите , бяха създали цели просеки в плъттта на Гората ! Какво можеше да им се случи , каква беше тази опасност , която изискваше най - могъщото същество под слънцето да пожерта детето си . Дете , което по единодушното мнение на всички надарени със силата щеше да стане извънредно способен шаман . Каква беше тази нужда ?

Отговорът дойде от самия малчуган . Лятно Слънцестоене стъпи върху третото стъпало , опасващо върха на пирамидката . После бавно се завъртя в кръг , оглеждайки всички . Лицето му поразително напомняше това на Три Пера . Чертите му обаче бяха по-финнни и снагата му беше с по - хармонични пропорции . Това , плюс порпорционално дългите крайници и танцовата лекота на движенията и стойката напомняше за майка му -- красивата , прекрасната , отрекла старостта и смъртта Аетайе . Хлапакът се усмихна -- и в тази усмивка детското и ранно съзрялото мъжество крокто преливаха едно в друго . Усмивка едновременно самоуверена и изразяваща самоконтрол -- точно колко трябва според ситуацията ... младежът знаеше , осъзнаваше дори по- добре от собствения си баща какво ще стане с него :
-- Питате се защо го правя .... дали баща ми не ме принуждава , злоупотребявайки с мощта си ? Ще ви отвърна с въпрос --- от колко години не е имало буря , слана или град , докато събирате зърното ? От колко години не е имало наводнения през пролетта ? А ? Та ние сме в нозете на планината , селищата ни са в долини и котловини ... уязвими при всяко по-рязко пролетно затопляне -- но такова няма от много, много отдавна . Ами лавини да са откъсвали някое селище от останалите --- и това отдавна не се е случвало --.... не се ли питате докога ще продължва това ...или какво е нужно , за да се поддържа това благодатно състояние ?? -- Момчето се завъртя още веднъж в кръг , сякаш отправяше предизвикателство към всеки -- "Сети се за друго решение , ако можеш ! " Когато се увери , че всички са съгласни или поне няма какво да кажат , наведе лице към Три Пера :

-- Ти беше ужасно разсеян като баща ! Ще ми се в следващите си прераждания ти да се паднеш мое дете ! Да видиш какво е и двамата ти родители да ги няма около теб с месеци , че и години .
-- Все някога ще ти се издължа -- отвърна подозрително спокойно Три Пера .
-- Гледай да е преди да сме се пръснали из звездите . Тогава ... пак ще е много трудно .... и много по-опасно от сега ! -- Лятно Слънцестоене се приведе , протегна ръка и потупа по рамото човека , заченал тялото му . В този миг наблюдаващия от близо Горг проумя , че тези хора наистина са отвъд настоящата си кръвна връзка родител дете , отвъд смъртта , самотата и страха . Отвъд всяка сила , действаща като абсолютна величина в неговия мъничък , получен на късмет втори живот .


Публикувано от mmm на 03.02.2005 @ 21:27:10 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   Anton_Fotev

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.08.2022 год. / 20:15:25 часа

добави твой текст
"глава трета от Горг Мирин Мечока" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: глава трета от Горг Мирин Мечока
от pisana на 11.02.2005 @ 22:17:49
(Профил | Изпрати бележка)
Голям отскок му тегли накрая с овладяване на природните сили. Ами , ако съм остра прекалено го приеми, че съм и ужасена. Е, направо ме срази с отслабналото дествие на билката против забременяване. Но има и мисли, който съм приемала , но не съм обличала в думи. Относно храната без вкус,че е по-лесно да и придадеш такъв. И това ,че хората се бият на състезателен принцип, но са открили и убийството. Хареса ми, усеща се как в един момент , автора работи с лекота и мисля, че доста мисли ще открия напред.В Чепеларе имах щастието да видя скелед на пещерна мечка, съдове , стрели, и др. Относно големината и 1.60 е на четири лапи. Като си помисля...радвам се , че го чета и какъв ли кошмар е било в главата на автора когато го е писал. Отивам да те оценя, а как ми се иска да си отмъстя!!!