Спомняш ли си онзи лов,
когато заедно се смяхме,
с теб Диана под предлог -
кошутите отдавна ги изядохме.
С нови сили след това,
Нике, с тебе го решихме,
изпих победните ти сетива,
и нощ след нощ изригвах.
И тогава срещнах те Любов,
с гърдите си така разголени,
богиньо римска, твоят роб-
пред теб Венера, все се молеше.
Отвлече ме тогава, Апата,
коварни тайни с нея правихме.
Превзе тя моята душа,
и аз реших да я забравя.
Сега къде сте, аз не питам,
мили мои любовници.
Сина ми ще ловува - знам ,
бди над него Афродита.