автор: Mojsei

Тази творба трябва да се разглежда във връзка с "Муза" от Мериан

Защо да те описвам в проза,
показваща сластта за страст
и как в позната вече поза
позираш до разцъфнал розов храст?
От твоя ритъм съм обсебен -
на срамежливото перо,
а той е глас потребен,
за да не остава моето само.
Мнозина казваш, че те обладават,
но това съвсем не е беда,
защото те любов не дават
и не оставят никаква следа.
Душата ти остана непродадена,
превърната в камбана за двамина
и, цялата на мен отдадена,
в душата ми чрез нежността премина.
Затуй сега си ми любима,
защото ме позна чрез цялост
и Муза да си смисъл има,
а не животът да тече нахалост.