автор: io

Животът върви на обратно -
стареем и после се раждаме;
и като в орисана песен
преживяваме нещата непонятно -
работим и правим семейства,
докато покрай нас преминава
детството ни почти безвъзвратно...
И с нови сили опитваме
да върнем неизживяни моменти,
докато на ум се проклиняме,
заради пропуснатите фрагменти
на една закъсняла обич
или на остарялата истина,
която ни връща отново
към океана, в който я търсехме
и който отдавна преплувахме
и всуе, не успяхме да разберем
накъде ни носи течението...
Завъртат се бързо минутите,
преминават в часове и години;
неусетно премества се времето
до момента, когато роди ни
от утробата си майката,
за да поемем първата глътка въздух
и да се научим най-сетне
да дишаме -
правилно!