(на Димитър Златарев)
Не мога и не искам да повярвам, че
ТИ
намери своя дом неръкотворен.
Намери Светлина лъчисто бяла
по пътищата на фригийската Кибела,
("Велика майка на боговете")
по нейните земи - във бяла Рила.
Загърнат в бяла мантия,
играеш бяла паневритмия
по върховете-саморасляци
и върху Скалата Дънов
забиваш Кръста Проданов,
маркираш с устрема си
бяло безсмъртие
на своеобразно Бяло Братство
от Бели Богове.
(Един друг твой бял дом - "Кибеа"-
Тук и Сега е ръкотворен Храм.
Той свети с твойта Бяла Светлина,
във лад Фригийски
а в нея вярвам, както вярвах в ТЕБЕ)
Светиш, Димитре !!