Имам навика да закъснявам,
по вина на светкавичното време -
колко бързо минава само -
миг, два, три, покрай плещите ми,
лошо време!
Студено, горещо,
все ми е тая,
единствено да ме остави на мира
да се скрия от сянката си
за още две седмици зима - до четиринайсти... И...
Нека лети!
Дреме ми!
Имам си работа!