автор: 4ista_sylza

Мислейки за теб
аз мисля за зелените поля
в които волни коне
свободно отпускат своя бяг
и с устремените си копита
приглаждат влажната коса
на топлата земя.
Притварям очите си и виждам
как небрежнопуснатите гриви
се разпиляват като утринни лъчи
върху ясния небеосвод.
Вятърът ги догонва и почти да ги стигне,
когато пред тях
разтваря обятията си
непредсказуемо щедрата гора
в която дърветата плачат и пеят
заедно с вятъра, докато не
връхлетят лудите коне
и не донесат живот.