Повиках тишината със мълчание,
отвърна ми мисловен тътен -
като разголващо признание
на врачка спряла те сред пътя.
Обгърнаха ме мисли - като дреха
от синтетична и немилваща материя.
Уж търсех в самотата си утеха,
а диагноза ми поставиха - истерия.
Реших да се разголя - к'во пък толкова,
душевно & телесно откровение...
Нарекох копчетата болка
И късах методично, с настървение.
Сега се търся - дрехите и...себе си,
(разголвайки се хвърлях хаотично)
И, много моля, ако ме намерите,
предайте ми Душата - Лично!