автор: Mojsei

Откакто научих за конкурса "Очи за себе си" не мога да мигна. Не знаех, че има такива очи. Купих си няколко чифта и историята тръгна към приключване. Ето, за това искам да ви разкажа. Досега нямах очи да застана пред вас и да ви покажа що за човек съм, както настояваха няколко десетки честни и предани на новата литература граждани. Сега имам очи за себе си - взех си от най-дебелите и мога да правя какво ли не...
Та ви казвам, сложих си това ново приспособление и изведнъж всичко наоколо ми стана интересно. Тези очи имат способността да се ококорват и да забелязват всичко.
С изненада установих, че не само започнах да гледам някак по-особено, но и започнах да виждам това, което гледам. Досега, както знаете, гледах, но не виждах... Колко хубаво било да гледаш и в същото време да виждаш. Но това стана под влияние на една цялостна пренастройка и в нагласата ми и в мотивацията ми, и в емоционалността ми...
Доскоро гледах и не само не виждах, но и не мислех, а и не ми се говореше. Сега нещата се промениха - гледам и виждам например, че нещо не ми харесва, обмислям каква ли ще е работата и казвам каквото мисля. Установих, че и хората около мен, като че ли се оживиха - започнахме да се усмихваме взаимно, с някои даже си казахме, че се обичаме.
Но почвам да се увличам, а искам да ви разкажа защо сънят ме напусна. Нещо започна да ме гложди: не може ли и аз да си спретна едно конкурсче? Хм, "Очи за себе си"? Я, да му намеря кусура! Ами, да! Звучи напълно егоистично, да, но пък е съвременно... Едностранчиво е, но пък е подкупващо - може нищо друго да нямаш, но ето ти очи да гледаш и да знаеш, че са твои... Ааааа, да - ще кажа високо, че е користолюбиво. Ето, това е... Каква е мярата на очите за себе си - двуяка: розова и тъмносинкаво-мъглива... Не ми се говори! За приятелите превключвам на розовата светлина, светът става розов и аз се разтапям да ги лаская. Но усетя ли, че някой ми мъти водата, пренатройвам очите за себе си на мъгливо синкам цвят, а това означава на манипулативен режим. Но всичко това вече е известно ...дори банално. Трябва да измисля нещо оригинално-демократично с европейско-глобалистична ориентация...
Да бе, как не се сетих до сега!? Нали Джорж обяви, че в борбата с тероризма всеки гражданин на Планетата трябва да бъде следен... Това добре, но как да стане? Ще си патентовам идеята като обявя конкурс "Очи за всички". Все някой ще измисли такива очи, с които всички да бъдат наблюдавани и то по всяко време на денонощието... Е, звучи малко зловещо, но пък е напълно съвременно.
Но не! Поетите веднага ще ме упрекнат, че утвърждавам страха като универсална екзистенциална характеристика. Какво да правя? Как се спи при такъв проблем? Момент, май че го измислих! Каква е връзката между "Очи за всички" и "Очи за себе си"? Нали човек, за да има очи за себе си, но не користолюбиви, а алтруистични, ще трябва да има преди това очи за всички останали. Ето го решението - трябва да можеш да се оглеждаш в очите на всички хора, а и всички ще трябва да могат да се оглеждат в твоите очи, ти трябва да можеш да достигаш до душата на другия човек, когато и където може да стане и срещата със собствените ти очи. Е, измислих го... Сега ще мога да заспя спокойно.