автор: paisa

И все вървях, вървях,
с очи отворени, с надежда,
със страсти празни срещах се без страх,
разкъсван бивах от копнежи.

Но не обичах
и може би не бях обичан,
след моите проценти тичах,
на сблъсъци болезнени обричан.

Наивен бях, на много фусти,
поставях аз корони на принцеси,
а те били ужасно пусти...
ха-ха, пред тях аз предпочитам Неси.

И устни стисках, уж сурово,
нечувстващ падащия дъжд
и казвах си - опитай пак, отново
и вярвай силно, ти си мъж...

Защото без любов и вяра нямаш право
да вземеш и дадеш, дори и в проза,
животът ни изобретателен е - браво!
поставящ често торен бръмбар в роза.

Пак зърнах нещо, казах "стой!"
нима това е - погледни,
добре дошъл проценте мой,
намерих те, нали си ти?