автор: dara33

-1-
Нощта е, като черната негърка,
която танцува,
когато пияните плащат за нея
и сладкия огън в очите и.
Луди ги прави. Бели перли светят,
като звезди в косите и.
Тази нощ.
Тази нощ е същата, към която се
приближаваме непрестанно, когато
се усещаме изгубени...
Белият бисер свети в тъмното, като фар.
Изгубен е от косите на онази негърка,
която танцува в онзи бар.

-2-
Невинното утро опрощава грешките на нощта.
И светлото е прегръдка за морната майка земя.
Прегръща я дълго...
Не повтаряме нищо от вчера.
Неизречено довиждане тупти, а сякаш го няма.
Свободата
е в движението на малките невидими прашинки,
които разцепват въздуха, като остър бръснач.
Желание за бягство?
Еуфорията е болест обхванала всички.
Птиците си летят и изглеждат съвсем апатични към
този толкова странен свят
на хората.

-3-
Призрачните ни фигури се разхождат преплели ръце.
Вървим по паважа ухаещ на дъжд и зелени дървета.
Небето отрони звезда...
За кратко, като сълза, нова душа или щастие.
Навярно сочи пътя на обърканите ни души, а аз
онемявам прозряла, че те обичам.
Простичка истина в този свят оцветен от палитрата
на неизвестни художници.
Винаги- продължава колкото един живот оплетен с друг
и след това...

-4-
Не спиш, дори когато ме усещаш в мрака и притиснатото
ми тяло е начин да си говорят сърцата...
Ще помним ли тази нощ, която прилича
на черната негърка танцуваща под взора на пияни очи?
Светят белите перли в косите и.
Не спиш.
Тази нощ е обещание за утре,
сбогуване с вчера и вричане в неспокойната,
изгаряща те до безумие обич.
Черна неграда за душите, къпещи се в страстни
морета.
Любовта е прошка. Има силата на молитва.
Прави ни силни, дори когато умираме...

-5-
Харесвам те, защото си добър и искрен.
Душата ти е плетеница. Имаш нужда от нежността
на ръцете ми...
Повярвай.
Ти си най- жадуваното зелено щастие.
В този все още неразцъфнал свят.
Има време.

-6-
Безнадежното свети понякога от белите перли.
Огряно е.
Черната негърка огнено се извива. Танцува.
И се опитваме да бъдем щастливи.
Всеки миг е малък живот.
Харесвам те, дори когато си несигурен, като дете.
И светят очите ти с пламъци, които разбира само
сърцето, което знае как да обича.
Моето.

-7-
Винаги имаме утре. Поне
докато стъпваме по тази земя.
После ще видим какво ни очаква.
Там...
От където никой не се е завърнал.
...а сега нека простичко се обичаме.