на GORRMORAH
Малката прозрачна капка застинала на края на косата на мъжа срещу мен. Чудя се какъв ли път е минала за да стигне до тук. И къде ли ще е краят й?
Дали се е носила с облаците и вятъра, които леко е погалвал изпотената ми кожа, охлаждал е зачервената ми буза, помилвал разгорещените ми устни и оставял след себе си чувство за успокоение. Дали тази капка е познавала заряда си още докато е била облак, докато още се е учила да обича вятъра, докато още е била безтегловна..... Дали е знаела за гръмотевиците,дали е чувала за бурите.... Дали е била случайно откъсната от зла светлавица и втечнена е полетяла надолу под силата на откъснатия порой.....
Дали е била част от топлия летен дъжд - една от онези капки, които обичат да се хлъзгат по косите, да се катерят по веждите, да се пързалят по миглите и внезапно охладени от трескави мисли да се спускат на мокри писти по гърба и да продължават да търсят сушинка, да се скрият някъде......
Капчица - част от огромната вълна, която те залива, намачква гърдите безмилостно, изкарва въздуха от тях и превзема изстинктивно отворилата се уста. Капката - сърцето на вълната. На чистокръвната вълна. Оная, която изсмуква кръвта на природата, изтръгва силите й и започва да набира мощ по пътя си - бавно и тромаво, страшно и настървено.
Капката! Прозрачна, безцветна най - обикновена капка, скрила се в чашата, от която той е отпивал, а на мен ми се искало да я тръшна в стената и да подложа моите устни там, където е била тя.
Капката. Кога началото й става край?
Виждам я как се отделя от косата му, пада на рамото, но не се разлива. Мократа кожа отказва да я поеме и тя временно забавила пътя си се устремява надолу. Напуска силното рамо, на което ще положа глава - уморена, доволна и ленива. Плъзва се по ключицата, а там съвсем наблизо е ямката, където обожавам да завъртя езиче. Минава като на ски-слалом между косъмчетата по гърдите, в които обожавам да зарявям пръстчетата си и да ги подръпвам леко, подминава зърното, което също претендира за ласката на езика и тръгва надолу, надолу. Пъпа я примамва и иска да я погълне като черна дупка.
Малката прозрачна капка застинала на края на косата - изминала пътя по топлата мъжка кожа, разляла началото като гъста боя в края и после да напластила нюансите на краищата обратно по оцветеното начало. Посрещам я с езиче. Вкусвам я с устни.
Капката.
Краят й е вътре в мен.