автор: Mojsei

Далеко, далеко в земи тилилейски,
където се чуват и крясъци змейски,
когато вървите през дебри в гората,
където не стига на лъч светлината
и стигнете тази поляна,
която е цяла от сенки заляна,
ще видите черното блато,
в което си пазя и моето злато...
Владее го блатото стара умница,
призната магьосница - жаба-кекерица.
Помага на всички, които са болни,
дори на онези животни охолни,
които не искат за нея да чуват,
но щом се наложи пак там се лекуват.
Сега при жабока е друга лисица -
в предишната приказка бе нейна сестрица.
- Ах, мила, молбата ми чувай
и бързо крака ми сега излекувай!
И ето - смрачава се, жабата кряка,
напряга се цяла устата й яка.
И млъква...просветва. Лисицата права
подскача високо, доволна и здрава.