автор: Lada

- Цветане. Моля те спри да риташ по оградата. Малкият още спи. Надвесена над балкона изшептя слаба жена. Косите й се разпилени покрай лицето, почти го скриваха.
Цветан, млад мъж с ярко жълта шапка на главата вдигна за момент поглед към нея и закри очите си с ръка.
- Майко!- гласа му беше неочаквано слаб за физиката му. Като крещеше все едно се удряха хиляди малки метални пръчки. Правеше го често. - Не беше ли прекалено късно да имаш бебе. Никога няма да ни оставиш на спокойствие.
Ритна с все сила топката към оградата. Звука от удара се разля по предната стена на къщата. Мила присви силно очи. Като ги отвори Цветан го нямаше. Виждаше само почистените от есенната шума каменни плочи по пътеката. Той беше излязъл. Желязната порта с трясък се се затвори след него. Тя се обърна и влезе в стаята. Александър спеше. " Дали изобщо щеше да се събуди от шума.., навярно нямаше" Обтегна косата си с двете си ръце на горе, лицето и се опъна и скулите й хлътнаха още повече. Тъмните й очи се затвориха и веждите й описаха черна тънка линия . Беше красива. Не се виждаше вече отстрани, усещаше се само отвътре. А там красотата беше друга. Не я занимаваше. Отдавна беше престанала да мечтае и да мисли за себе си. Неможа да се справи с децата си. Цветан беше прав. Какво спасение видя в бебето, че категорично реши да си го остави. За нея. Като последен спомен ли. Като надежда за възкресение. Погледна към бебето и за пореден път се опита да намери някаква прилика с Никола. Не беше сигурна, че иска да прилича на него. Тя беше по-красива, но по външната прилика щеше да е по спокойна, че има и вътрешна. Всичко можеш да прочетеш по лицето на такъв човек. На някой който е между доброто и злото между желанията и нормите, между свободата и търпението. И двамата бяха свободни хора. Затова знаеше,че ще си тръгне по един или друг начин. Деня преди тръгването вече беше сигурна. Прекалено дълго се беше надявала, защото той й позволи, искаше да я остави спокойна. И тя беше. Деня преди тръгването….дълго време неможеше да споменава този ден даже в мислите си. Той я остави толкова спокойна, че остана такава и като разбра, че няма да се върне. Разума й остана непроменен, но всичко друго в нея се промени. Стискаше зъби постоянно. Беше й много трудно да е така нечовешки сама. Нямаше нужда от навалица от хора около нея, искаше само някой който да я разбира и тя да разбира него. Как да не остави бебето въпреки възрастта си. Ръцете й натежаха и усещаше кожата си как става по нежна и всяка фибра по нея настръхва и се протяга в желание за милувка. Да погали детето. Обичаше го. Всеки от синовете си обичаше по единствен за нея начин. Беше се привързала много и към Цветан и после разбра за неговите занимания, удоволствието което си доставяше като манипулира хората. И обичта ú се зарази със страх. Имаше кръг от хора около Цветан, който непрекъснато се увеличаваше. Те идваха при него като при свой учител, а той ги увличаше в нещо което наричаше " моя начин" . В началото ги караше да седят с часове срещу него с затворени очи и той ги гледаше. След това ги караше да го гледат в очите докато издържат и след това им говореше всевъзможни неща, дразнеше ги до обезумяване, а те през цялото време трябваше да повтарят два въпроса : " Рибата плува ли?" и " Птицата лети ли?". Казваше им, че който издържи този "курс" при него, ще издържи всичко. Почиташе сатаната. Понякога не се прибираше с дни. Като се прибереше се караше с всички, най вече с Ангел и седеше в стаята си. Без да се храни, без да спи, без да излиза от къщата. И после всичко се повтаряше. Тази сутрин излезе. Знаеше, че няма да се върне дни. След като си отиде баща му никой не можеше да разговаря с Цветан. Не познаваше майка му. Била е на осемнайсет когато го е родила и е загубила мъжа си, брата на Никола. Тогава е решила да остави е бебето в дом за сираци в София и е заминала. Италия или Саудитска Арабия. Никой не знаеше. Всички предполагаха с какво се занимава и неколцина се съмняваха, че е жива. Никола беше взел детето веднага след като разбра къде е. Така още от началото на връзката им те имаха дете за което да се грижат. Не им беше трудно. После като се появи Ангел, сякаш отделиха много повече сили Искаха да го научат на всички неща който харесваха в един човек. Той порасна и стана такъв. Ангел нейното голямо момче. Мила се усмихна. Нещата имаха смисъл когато водеха до нещо добро и колкото повече платиш за тях, толкова си по сигурен, че си на прав път. Прокара ръката си по перилата на стълбите. Всяко докосване до неживи предмети й доставяше удоволствие. Всеки път ги усещаше различни, не я интересуваше, че в целият град я смятаха за полудяла от мъка. И така да беше. Това положение я устройваше. Беше й невъзможно да контактува с хора. Застана пред мивката, ръцете й сами почнаха да мият съдовете, а тя пусна мисълтта си пред нея по морето което беше отдругата страна на прозореца. Сиво и тихо. Зимата тук й харесваше много. Като по млада искаше да се премести в друг град заради тази зима. Сега се радваше, че се е променила. Тук беше нейния дом.Сепна се като звънна телефона. Нямаше никой в къщата. Трябваше да каже " Не ..няма го." Трябваше.
- Да?
- Мила миличка. Как ти действа есента душицо моя?
Светла. Обичаше тази жена. Стисна нежно телефонната слушалка.
- Какво има Светле. Как така ми се обаждаш.
- В междучасие съм. Исках да те чуя.
- Да се ангажираш в 15-те минути. Ами, ако някой иска да пие кафе с теб, Методиева, а?
- Аха. Искат. И аз им казах, че трябва да се обадя по телефона. И ти се обадих. Ще мина да те видя след работа.
- Мини.
Седна до масата в кухнята. Нямаше време за нищо, нищо, че бебето спеше 8 от 12 те часа ден. Пресегна се за кутията цигари на масата и се загледа в ноктите си.Бяха в задоволително състояние. Момчетата ú нямаше да забележат. Щеше да ги остави още няколко дни така. Сложи цигарата между устните си и леко я допря с език, да е сигурна, че е там. Запали като си правеше завет с ръката все едно виеше вятър около нея. Облегна се и издиша. Нямаше нищо лично. Беше раздробена на три късчета. Цветан, Ангел и Александър. Неможеше вече да се събере в кожата си. Той си беше тръгнал. Ей така. Все едно не се е случило с теб. Но стана. Катастрофа. В катастрофата загуби сърцето си. Остана й разум за малко воля да продължи сама да прави децата си хора. Всички приличаха на баща си. . Строг и нежен, държеше хората около себе си същевременно в страх и в сладък унес към него. Нямаше човек който да не го харесва. За жените да не говорим. Мила се усмихна. Беше красив мъж. Слаб и жилав, с вечно наклонена на една страна глава, тьй като не чуваше много добре с едното ухо. Изтръпваше при спомена за това. Не е била там за да му помогне. При строежа на къщата в която и сега живееше точно до него паднало едно от големите стъкла, от прозорците на вторият етаж. Разбило се на дребни късчета до него посипвайки го със смъртоносен дъжд от стъкла. Някои от тях оставили белег по дясната му скула, а три попаднали в ухото. Баща му искал да продадат още непостроената къща. Останали.
***
Ангел проследи с поглед новата си учителка. Знаеше, че са близки с майка му. Беше благодарен, че се е върнала в градчето. Страхуваше се, че майка му неможе да издържи дълго сама. Така си имаше и още някой за който да се грижи. Молеше се да не е осъзнала в какво се е превърнало ежедневието ú. Незнаеше колко е силна. Само знаеше, че баща му я обичаше повече от себе си и повече от тях двамата. За Александър, баща му така и не разбра. Сега Александър му беше като син. Звучеше му цинично, но усещането беше точно такова.
Погледа му беше стигнал до края на коридора изгубвайки г-ца Дончева от него. Харесваше я много. Скочи от перваза и тръгна след нея, усещаше топлината по пътя ú.
***

Цветан силно духна в устата на момичето зяпнала пред него като риба. Знаеше, че сега ще завърти очи и ще падне в скута му. Тревата й действаше само и винаги възбуждащо. Завъртя цигарата и си дръпна и той. Не му се ходеше до пристанището, не му се правеше секс, майка му го спря да рита, не можеше да слуша музиката си в проклетата къща защото имаха БЕБЕ. Не искаше да се вижда с никой от компанията, днес не му се говореше за купоните през лятото и за джетове. Не искаше да посвещава никого в своята философия. Без това незнаеше за какво го правят. Едва ли някой вярваше толкова силно колкото трябваше. Незнаеше как се озова при Миглена. Просто знаеше, че е сама и това му беше достатъчно. Всъщност я нямаше. Повдигна се леко на ръце за да може да му събуе панталона и се отпусна назад. Виждаше морето в прозореца зад нея. Сиво и студено. Главата й започна да се движи нагоре надолу. Доправи му се секс.
***
Светла се отпусна на облегалката на учителският си стол с облекчение. И този час беше приключил. Всеки път очакваше, че са й приготвили някой от ония номера за който беше толкова слушала и гледала. Счупени столове, намазани с боя катедри, мръсотии в дневника. За сега нищо. От двайсетината млади хора, който излязоха в минутата след като би звънеца се беше вдигнал тебеширен прах чак до носа й и имаше чуството, че ще се задуши. Стана бързо от стола взе си чантата, прибра дневника и със ситни бързи стъпки излезе от сградата. В момента нямаше кола. А и тук всичко беше наблизо. Завърши филология в София. Искаше да остане, но нямаше с кой. Неможеше да се издържа сама, тьй като не смееше да си потърси работа. Имаше няколко публикации в един и същи вестник, докато една вечер редактора не реши да ú говори в лицето колко харесвал циците й.Тя се върна тук и стана учител. Водеше клас от 17-18 годишни момчета и момичета. Никой не можеше да повярва, че ще го направи. Мила ú беше бясна, че се е върнала. Не си казваха колко са си нужни.
***
Анатоли рисуваше огромна лодка на изпотения прозорец в кухнята и си мислише как след още няколко месеца Александър ще се удивлява от всяко нещо което той прави. Сега не забелязваше даже големият си брат, а беше залепил поглед в веещата се пола на майка му, която за пореден път вдигна капака на тенждерата и погледна вътре. Вдигна се облаче дим, което замъгли почти готовата лодка. В кухнята светеше лампата и не се виждаше нищо през прозорците. И двамата се изненадаха като се почука. Александър не чу.
- Това е Светла! - майка му отиде да отвори.
Все едно му забиха нож в гърлото. Неискаше никога да се влюбва. Не беше за него. Не можеше да се грижи за ничия любов. А неговата любов щеше да роди друга.
- Здравей Анатоли.
Светла беше с осем години по млада от майка му. Цели десет по голяма от него. Дали го знаеше. Той лично не обръщаше внимание на годините никога, но знаеше, че хората го правят.
- Здравейте Светла.
- Гладна ли си? - майка му обичаше да има гости, може би затова имаха толкова рядко. Не правеше нищо, което й доставя удоволствие. Предполагаше, че просто не се замисля за това.
- Разбира се. За какво мислиш, че съм дошла. Ще ти похваля готвеното и ще си ходя.
Мила се разсмя и започна да търси покривка. Светла се приближи към бебето и го взе на ръце.
- Толкова се радвам, че не плачеш като те прегръщат.
- Сигурно защото майка му е стара - и отвърна Мила
- Достатъчно го прегръщаш майко - обърна се към нея Анатоли, - Достатъчно.
- Анатоли изненадана съм, че те намирам вкъщи или есента няма къде да се ходи? - Светла го гледаше в очите и той поиска да я прегърне.
- Има разбира се. Местата който обичам не се променят от времето. - винаги звучеше по остро отколкото искаше, а сега неискаше изобщо.
- Радвам се, че си ги намерил.
Трябваше да я заведе на тези места. С нея щеше да види много повече там където толкова пъти е бил.
- Добре ще ме заведеш някой път - засмя се Светла.
Беше го казал на глас.Майка му спря до масата и високо се засмя.
- Анатоли, момчето ми. Толкова те харесвам като си такъв.
- Съжалявам, но ако искате непременно. - искаше да си намери веднага причина поради която да замине извън страната, но се радваше се, че ще му се наложи да остане.
По късно беше я изпратил вече до нейната къща. Сякаш нищо не се беше случило. Тя говореше изненадващо много и той й беше благодарен. Спасиха се в темата за училището и "онези хора" нейните колеги. Каза му "Благодаря" и се прибра. Не му се прибираше. Тази вечер искаше да се отпусне и да не мисли къде и как да остане сам. Щеше да полудее ако се замисли. Неможеше да си обясни страха от тази обич, която усещаше. Беше имал няколко момичета от града. Беше харесван. Вероятно защото ги отбягваше непрекъснато. Бил интересен. Бил по различен и нестардартен. Защо. Защото не го разбираха. И те бяха различни, всички хора са различни, но повечето от тях винаги харесваха нещо в някой и се стремяха към него даже и да им струва част от тях самите. Хората около него непрекъснато се продаваха. Брат му използваше това и се гавреше с всички. А той се затваряше в себе си. Никой не го слушаше, а какво друго общо можеше да има с хората. Той говореше само с малкия Александър. Поне спокойно приемаше факта, че не го разбира. Знаеше, че Светла би го разбрала. Би видяла през неговите очи същите неща който и той виждаше, би поела думите му и би ги продължила. Би дорисувала лодката му.
***
Цветан беше ужасно пиян. Влачеше крака по тъмната улица интуитивно беше разпознал посоката към къщата. Дънките му бяха кални и студени, залепнали по краката му. Засмя се и спря да запали цигара. Намери една свита и реши да я изпуши цялата сам. Можеше да се отбие и в клуба да види дали няма някой познат там. Веднага се отказа от тази идея и седна на тротоара. Протегна крака напред и проследи с поглед осовата линия която минаваше напряко пред него. Свършваше малко по надолу с остър завой пред училището. Не го завърши. Нямаше смисъл. Да лови гадната риба не му трябваше никакво образование. Нямаше да мръдне така или иначе от това мизерно градче през целият си шибан живот. Мразеше баща си, че е умрял преди да се роди той и мразеше чичо си, който така лесно се качи на лодката си един ден и не се върна. Никой не знаеше къде е, но Цветан беше сигурен, че си живее някъде живота и не се сеща за тях. Изобщо не му лиспваше, никой не му липсваше. Искаше само да си купи джет за лятото и да се уреди отново на някоя готина работа, като тази година в хотела. Беше изчукал изумително количество македонки и нахакани тъпи българки. Не полагаше никакви грижи за тялото си, но заради физическия труд, който му се налагаше да извършва, тялото му беше в завидно състояние. Изумяваха се като го видеха гол и в готовност. Усмихваха се с задоволство, а малко по късно крещяха под него от болка. И си мислеха, че са в екзтас. Харесваше малки жени, с слаби бедра и малки дупета. Харесваше му как влизаше в тях сякаш ги разкъсва. Обичаше този момент от риболова когато издърпваха рибата на палубата и й изсипваха вътрешностите с един замах на ножа. И рибата даже не разбираше какво става с нея. Как отива по дяволите мизерния й миризлив живот. Може би трябваше да завърши все пак. Може би сега трябваше да завърши, имаше нова учителка в училището. Беше някаква позната на майка му. Дребна руса жена. Беше на години почти колкото него но хиляда пъти по свежа от оная курва Миглена. Брат му се върташе около учителката. Веднага му личеше на кучия син като надуши нещо. А щом е надушил значи си заслужава. Обърна глава в посоката откъдето идваше осовата линия. Там пък беше нейната къща. Къщичка. Малка като нея. Застана на колене и бавно се изправи. Изтупа едното си коляно от калта и се насочи натам.
***
Мила силно притискаше Александър до гърдите си. Седеше пред прозореца в кунхята, а зад него беше морето студено и сиво. Морето. Вратата към сърцата на мъжа ú и на сина ú. И двамата оставили света зад себе си такъв какъвто не успяха да понесат. И двамата толкова чуствени и нежни хора. Нейните два ангела. Избягаха. Намериха сили. Радваше се. Мъката я пробождаше навсякъде в тялото и търсеше сърцето й. Но то не беше вече там. Залюля нежно Александър и леко отпусна гърлото си. Тиха буря в открито море,но дори и в тази дълбочина малки бисерни миди се отразяваха по вълните и пробляскваха по бузите ú. Плака дълго.
***
Светла излезе от "Шейново" и се качи в такси. Никога нямаше да има деца. Никога.
***
Цветан хвърли мазния плик пълен с дребна непочистена риба в мивката взе бирената бутилка от масата, разклати я.
- Мигленоо, затваряй бутилките да те еба и циганката.
И защо пиеш мамка ти, нали уж си бременна. Майка ми никога не пиеше.
Завлече се към стаята и се просна на леглото. Неможеше да спи, а беше смъртно уморен. Не искаше отново да сънува учителката крещяща в смъртен страх под него….