автор: Beni

Поръсена със звезден прах,
наметната със морски бриз
една мечта по плажа си вървеше
боса.

Подскачаше от крак на крак
(май пареше й на крачката)
и лекичко, примижвайки с очи, поглеждаше
нататък...
Спря.
Лицето й доволно засия.
Наведе се ,загреба морска пяна,
обля се.
В косата си заплете водорасли,

кокетно, истинска жена, разкърши рамене
и ГО повика...
А ТОЙ веднага я позна .
Че кой не би познал мечта...?!