И толкова е трудно да повярвам, че всичко било е лъжа, самоизмама и илюзия. И толкова е трудно да повярвам, че е възможно да е така болезнено безразличието. Но е истина.
Когато беше сам и само спомените топлеха душата ти - аз бях с теб.
Когато на хиляди километри се бореше със себе си - аз бях с теб. Когато самотата на вечерите те убиваше - аз бях със теб. Когато болката по отминали пътеки разнасяше - аз бях с теб. Когато душата ти ридаеше - аз бях с теб. Когато страданието на мислите те заслепяваше - аз бях с теб. Когато...
Сега аз съм по-сама от всякога. Сега най-много имам нужда от присъствивто ти. Сега повече от всичко имам нужда да не се прибирам вечер между четири стени. Сега повече от всякога имам нужда да се посмея с някого. Сега повече от всичко имам нужда от теб. Сега...
Но те няма. Има само стена от неразбиране и присмех, стена от гордост и самовлюбеност, има поглед, който не ме вижда, има думи, които нищо не значат, има безразличие, по-болезнено от всяка обида.
И ако това е приятелство, то нещо тотално е сгрешено в представите ти. И ако това е гордост, е по-противна от всяко мълчание.