автор: nikoi

Еднотипните мои куплетчета
заваляха,подобно пирони.
Във душите се впиват болезнено,
в тях написани сълзи се ронят
и копнее във тях същината ми
да достигне до някой все някога.
А зад името nikoi душата ми
пак кърви с препинателни знаци.
Многоточия,скоби..Досадни са.
Еднотопните стихове парят.
Тъй до болка са еднообразни-
само аз ще си ги преповтарям.
Еднотипни.Но може ли,питам те,
РАЗНОТИПНА любов да ме грее?
"Не чети!Не четете!"-ще викна и..
...еднотипно ще онемея.