Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 807
ХуЛитери: 5
Всичко: 812
Онлайн сега:
(по "Welcome Home" от "Them" на King Diamond)
Резюме от Methodius: На главния герой, момченцето Кинг, и на неговата по-малка сестричка Миси е разяснено от майка им, че тяхната баба (вероятно баба по бащина линия), която от дълго време е на почивка, късно тази вечер се връща вкъщи. Децата са будни в очакване, майка им е завихрена в суетня. На портата се потропва и Кинг припка да посрещне баба си (за която, изглежда, се е затъжил много). Баба му, за негова изненада, е в инвалидна количка и странно отчуждена...
------------------------
О, добре дошла си, бабо!
Нямаше те дълго...
Сън ли е, че пак си вкъщи?
Нека ти помогна, бабо,
че си на количка...
Нека те докосна. Ах! Ах!...
Ето, погледни там, бабо -
къщата, луната!
Сребърна ще боядисам
пътната врата...
Нека се изправиш, бабо;
да, стани оттука...
В мене се опри. Ах!...
Стаята ти те очаква, горе на тавана;
както лани я остави: празна, без легло.
Сал люлеещият стол и... чайникът ти, бабо.
Миси го намери...
Нака ти помогна, бабо,
аз съм, изправи се.
Липсваше на всички нас и...
Но мини, мини.
Миси, мама също - те
умират да те видят!...
(Странно, не обелва дума...)
Не ти е добре ли? Чудно.
Бабо, хубаво ли беше
в онзи дом? Все празник?
„Би могло далеч по-лошо, ако бях без тях. О,
пееха приспивно в здрача песни стари, разни!"
Бабо, но кои са те, а?
„Без значение, дете!... Ти,
дразнещ недоноско!"
„Хайде, хайде - влизам! Те са
нещо наумили.
Всички до един са живи!
Чувстваш ли очите?"
„Чувстваш ли им ги - очите...
С мен недей да се подкачаш,
мъничък приятел!"
