автор: sradev

Всичко започна с това, че родителите ми реших да имат дете. Как пък можаха тъкмо мене да изберат!

И от едната и от другата страна имаха такъв голям избор - милиони! А те бързат-бързат и на мен се паднаха. А каво ми уредили - едно кисело мляко, една попара, един сладкиш от бисквита с някакво рядко лепило, та да се размекне бисквитата. Имаха късмет, че още нямах зъби. А пък от там да се измъкна - какво чудо беше, какви усилия! Сам трябваше да си сплесквам главата, че да се промъкна. Нейсе - излезнах. Какво беше - не е за описване, четете в рекламите за LSD - там от по-опитни има и илюстрации.

Депресионно-кошмарният период на вързопа, на комплексите от малкият размер, на пъхането на лъжица в устата и до ден днешен не мога да преодолея, независимо от дългогодишното отглеждане на шкембе. Но моралният тормоз остави далеч по-дълбоки рани в моята мека психика, които и до сега не могат да зарастнат:
Баба ми ме изнасилваше всяка седмица да почиствам.
Майка ми подяждаше шоколадите, играеше си с кукличките ми.
Баща ми не си купуваше чук (едва по-късно в училище по трудово си направих чук), ами се налагаше огромна изобретателност за изнамиране на походящи инструменти за озвучаване на огледала и прозорци.
По-късно към тази група се присъединиха някакви учителки, които ме караха да пиша с дясната ръка! А хак ви е! Четете сега какво съм написал! Още и се опитваха да ме учат да смятам. Нищо, сега си го връщам тъпкано на техните внуци.
Единствено извъртането си го научих сам - за това и все още малко го умея.
Но моралният тормоз не спираше: идвах нови и все по-рафинирани даскали. Тате с магнетофона се офлянкваше, не ми купи компютър, Интернет трябваше сами да си го правиме,... просто тормоз отвсякъде. Представете си Хулите без Интернет! Обществото беше жестоко и подло! Под влияние на това общество и близкото ми обкръжение изпадна в садизъм - престана да ме слуша, доставките на вино и коняк станаха нередовни. Намери се един дебелак - бащин "приятел" да дойде да ми изпие касата с бира, колеги и родители ми изпушваха цигарите, започнаха да шият едни дрехи трудни за разкопчаване... За колите, които пресичаха пътя ми - да не говорим!

Но знаех си аз, ще дойде Демокрацията и ще ме защити. И Човекът (т.е. Аз) ще се освободи от издевателствата и с широки крачки ще захвърчи към безбрежното бъдеще!

060105
Бъдеще, спирка "Те ме те"
Сладар