автор: Alexey

някога те имах.
валеше дъжд от камъни и гущерите тичаха
след сенките си. учех се

да гадая приливите в глупавото им въртене -
слисани, абсентовозелени гущери,
захапали опашки, дълги като

летопис - отлющиха се векове, пътища,
за които дори не подозирахме.
залезът крадеше последните ни кожи,

а ти нарече вечност онази луда планета,
зелена като гущер,
която се въртеше до главозамайване.