автор: min4o

Тъмни облаци се струпват.
(в главата ми) Ситен дъжд ръми,
мечтите се пречупват
през призмата на собствените ми сълзи.
Разкъсано, захвърлено лежи,
самотно моето сърце, празно на надежди.
Цял ме изгори.
Всичко в мен кърви,
(дори и очите ми)
какво направи ти?!

БОЛИ!БОЛИ!БОЛИ!

Различни сме, уви!,
но трябваше ли да ме давиш във тъги.
( погледни в тези две очи,
нищо не виждаш ли?
Красиви сте само
любовта и........ТИ!!!!!!!!!!!)

Как мога да не плача,
повехна 'неска злача.
Ето, спуска и се здрача-
замахва ръката на палача.
Съжалявам, но май надеждата умря,
да се върне помежду ни любовта.
Имам ас една единствена вина:
исках да са заедно нашите сърца.
Взе ме, след това пък ме захвърли...
После пак си поигра,
но макар окрилено от любовта,
сърцето ми на тежестта не издържа.

Колко пъти ас преглъщах,
не исках да се връщам
под покриви горящи,
където две тела едно до друго спящи,
гледат моите очи димящи.
Сега спомените
за тези две души любящи
отприщват само мъки
и то крещящи.

Блян за миг ли беше,
това заради което,
сърцето мое клето,
яростно туптеше?>....
А?