автор: Esenen_dujd

Паднаха безброй сълзи
на стария, изтъркан, сух паркет.
Все едно пороен дъжд вали
скътавайки се в стария,забравен мой каскет.

В ъглите на стаята, безшумно
дебне тихо пак дъжда.
Маскиран, майсторски напада-
хапе, драска, наранява с ярост на тъга.

Забива зъби - остри и отровни
в мисълта ми, в плът гореща.
Картини пусти и дъждовни
в телевизора забравен се сменяха отсреща.

Отровата проникна бързо
пареща, очаквана, една.
Обагри в алено червено, тъмно
събуждайки от сън съня.

Време за реклама-
време всичко да прекъсне.
Болката остана няма-
чакаше дъжда от сълзи за изсъхне.