автор: Svetozar

Ти идваш, сядаш право срещу мен,
eдва прикриваш своето вълнение,
любовно гледаш ме - тъй както всеки ден,
ех, зная: аз съм твоето спасение
във скучния ти прозаичен делник
и никой друг не може да ме замени,
завинаги ще бъдем неразделни -
освен ако смъртта ни раздели.
Разбрахте ли, поети, кой съм аз?