автор: miglena

С перести пръсти
обветрено до лилаво дърво
разтвори
стъклописан вятърен прозорец
в Безслънчевата кула на въздушния замък
обитаван от призрака на Облачния Вихър
и
нахлу пъстроцветна палава виелица от
духчетата на
мандариново-маслинени листенца
сребристо-звънтящи глухарчета
песъчинки с дъх на морска пяна и
минзухарено-ухаещи сенки на роса
а тъмата
сляпо заскимтя, оглозгана от самота
изпепелена до бездиханно-сив прах и
изоставена без трохички, насочващи към
омагьосания миг на взривно сублимиране
в лъчистост
и ...
заваля тъга
а замъкът сякаш отплува в млечна мъгла с
еднопосочен билет към селенията на нощта
Но не,
ти не вярвай
на привидностите!
От призрак Облачният Вихър би могъл
да се преврне в Твоя Слънчев Принц ...
Достатъчно е
да му позволиш да усети
чрез теб
животворния полъх на пъстротата
... и
да вярваш, че си родена за
Принцеса на Слънчевия Вихър