автор: Mojsei

- Ева!
- Ето ме, Господарю Мой!
- Къде е Господарката? За кой ли път вече пропуска еротичното ни дихание, а така нарушава вселенския ни брачен Договор...Да не е настинала от този сладолед, който започна обилно да приема напоследък?
- От рождения ти ден Господарю Мой, Господарката стана особена. Разглежда упорито твои снимки и очите й се пълнят със сълзи. А когато напусна Двореца каза само:"Пази се!" Нищо не разбрах.
- Въх, ами сега?
- Мога ли да помогна, Господарю Мой?
- Хм?!....Хм!?....Хм??!...Ха...Ха...Ха...! Хо...Хо...Хо...! Хи...Хи...Хи...! Ох...Ох! Да, Ева! Можеш... Опитай!
- Ще се старая Господарю Мой!
- Слушай, Ева! С Господарката ти О,Писана създадохме нравствено-естетическа школа, остноваваща се на философията на хуманния екзистенциализъм, за да стане възможно адекватното възпроизводство на любовно-еротичното дихание... Но...Ще ти кажа! Тя изпадна в прагматично-хедонистичен уклон, откакто към сладоледа започна да си слага и банан. Предполагам, че е забягнала към Пловдив, подлъгана, че там са направили плантации от банани в нейна чест.
- Аз съм Ваша почитателка, Господарю Мой... Да донеса ли сладоледа или ще обосновем някоя нова, многостранна техника, за да обогатим световния опит на еротичното?
- Отпусни се Ева, сега ти си Господарка на любовно-еротичното дихание, а това е поставяне на ново, по-строго начало на тази школа, за която ти споменах.
- Господарката МойХу, държеше много на материала и наивно изпадаше на позиите на натурализма, докато аз изхождам от него, но го оформям естетически, така че любовното да е преобладаващо в еротичното и това го постигам в съвместен духовен полет... Вземи ми ръцете, Съпруже! Чрез тях аз ти принадлежа.
- О, Ева! Ти ме изненадваш... Не знаех, че и простосмъртните владеят менталните техники...
- О, скъпи... Материалът и формата така се проникват взаимно, както топлотата на ръцете ти се кодира в думите ми, преминала вече през сърдечния трепет.
- Но Ева, ти нахлу в душата ми по такъв класически начин, че аз ти се доверих от първото ти признание...
- Преживяването ни Мо, достигнало до мига на Съ-преживяването, за мен е материал, който преработвам като дихание на слелите се души, а телата ни, в своята цялост на любовно-еротичния плуг, са доказателство за постиганото духовно тъждество...
- Ева, Ева! Искам да стана простосмъртен. Като Магьосник съм твърде ограничен, но тогава ще трябва да ми станеш съпруга...
- Да оставим тази тема Гсподарю Мой! Изпадаме в едностранивост. Аз съм щастливо омъжена жена, но въпросът заслужава да се обсъди. Например, при всяко раждане ще казвам ясно, че съм се сдобила с рожба, благодарение на помощта на Господаря МойХу. Така твоето име Мо ще остане в историята и човеците теб ще те сочат като прародител.
Но кажи ми Мо, как разбра природата на любовно-еротичния ни полет?
- Ти ме впечатли Ева, с това, че бързо постигна мига на Съ-прреживвяването, но нещо съм много разсеян...не мога да се съсредоточа, имам нужда да мисля, а не мога.
- Добре Мо, не можеш да знаеш всичко и ти, защото Вас - Магьосниците, Ви програмират като твърде посредствени, а всичко останало се прави чрез рекламата. Но ти пожела да станеш простосмъртен и ще ти кажа следното. Съпреживяването е онази лаборатория, в която твоята и моята екзистенция се сливат, преработват, за да се възпроизведе огненото любоввно-еротично дихание. Способността двамата да го постигаме говори, че тя е ключът за неговата класика.
- Но Ева, с теб превъзмогваме досегашната едностранчивост, за да навлезем в класиката на любовно-еротичното дихание...
- То диша в твоите сонети Мо, в интермедиите, в приказките... и точно то радва хората. Чрез това дихание Господарю Мой и аз те обикнах, разбирайки, че и аз самата нося в душата си класика. Ти учиш Мо, как да се обича от позициите на невинността... Имаш привърженици, но влачиш със себе си и анонимните субекти на користта.
- О, Ева! Ти владееш главното. Съвременната човешка екзистенциалност се нуждае от преработка, а това трябва да се направи от всеки...
- Всеки Мо, има нужда от две доверчиви ръце, които да поеме....
- Благодаря ти, Ева! Имаш принос в обосноваването на класиката на любовно-еротичното дихаие, а топлотата на ръцете ти ме накара да пожелая да стана простосмъртен...
- Можем да продължим Господалю Мой, с обосноваването на невинността на любовно-еротичното дихание.
- Предложението ти е впечатляващо, но сега върви да доведеш Господарката си, за да не пропусне и коментарите по темата.