автор: mili4koto

Обичам те!Без нищо във замяна аз да искам!
Без капчица надежда да те имам пак!
Нима душата ми така погуби,
oбричайки на непрогледен мрак?
Като затвор за мен е твоето мълчание
обичайки те ден след ден!
Какъв позор да искам разкаяние...
от човека които съм ме взе във плен!
Но моето сърце така обича още,
че разрушава всичките прегради в мен!
A aко утре ти ми кажеш че обичаш още
ти знай че винаги ще имаш част от мен!