автор: svetpen

Язе ви разправах как мойо прадедо станал офицерин и се женил за чорабджийската щеркя. Сега че ви разправам за неговата сестра, тетка ви Дона
Тетка Дона била безграмотна, на школо не била одила, обаче се имала за много нещо. Се сакала голем човек да става.

От нашио род, освен прадедо ми, офицерино, имало и друг голем човек, брат му Методи, на кой му викале по радомирски Метко. Он бил по-голем, та баба , кога го споменуваше, му викаше "бате Метко"
Бате Метко успел да се изучи за адвокатин ,а като почнал адвокатството, зафанал и политикя да върти. Така днеска, така ютре - те ти го Метко у Народното сабрание, депутатин. Пренесал се он у София да живее, а у Радомир си идвал да се фали пред родата и да дръжи речове пред народо.
Един пат, дошел си он па у Радомир. Целата рода се сбрала, щото они- се прости ора - кой кундурджия, кой сахатчия, а тоа - депутатин! Сичките да слушат сакали, що е това депутатлък и как се чини.
Кога се задумало Метко да си дойде, тетка Дона се фанала да се нагласява. Облекла си литак везан, па питала - така ли е редно за случайо. Некои, кои биле одиле у градове по-големи, казали дека с литак се оди на село, по градищата носат фистан. Дона ишла при мойта прабаба Елисавета, офицеркята, она да й обясни точно. Тая па, като видела, дека Дона нема градски дреи, дала и един малаков, дека носиле йоще у турцко и он и седел на отлуканата.
Малаково е това, дека на запад му викат кринолин, ама не баш истински, само малко прилича по наперушинената пола.
Дона облекла малаково, па си връзала отгоре цръвен пояс, забрадила се с везана шамия и си закитила зад ухо с киткя здравец. Като се сабрале у Меткови, тетка Дона застанала най-изотпреде, баш до него и почнала да слуша. Да седне не мое, оти малаково и не позволява, ногу твръд и разхламбен.
Слуша она и мучи (по шопски да мучиш, значи да мълчиш, не като крава да окаш), мучи и слуша, ама с най-длабоко внимание. Сите се чудиле, чтото они кое разбрале, кое - не, а Дона, най-простата, я гледаш, като сичко да отбира.
Минало се некое времье, те ти Дона идва па у назе, при прабаба.
-Добар ти ден, Доне!
-Доброден, Лисветке, ама язе се отказах.
- От что, ма?
- Па от Народното сабрание! Я си бе аресала като Меткото - да стануем депутатин, па да живеем у София, па у ландо да се возим, па стражарье да ме пазат. Обаче, като го слушах, то се оказа мачна работа. Требе да се претендирваш, па да се агитирваш, па да се пропагандирваш, да тръчиш по градо да думаш речове, па послем я те изберат, я па Меткото, оти он вече е бил , па и от менека - по-учен. Та реших да си седим дома. Те ти малаково, ногу шарен, ама да седнеш на стол не мое, оти има таквизе ени твръди работи у него, на дриняко подпират. А у Народното сабрание с литак не мое, они ми обесниа, требвало офицялно, начи се права да стръчим по цел ден.
И така, тетка Дона не станала депутатин.