автор: URAGANNNN

Обичам те-дори не знам коя си,
а аз съм сам - по-сам от този стих,
обичам те - сънувам те в ноща си
и там - в мечтите те открих!

Търсих, търся те, но не намирам,
магията, която да ме размрази,
имах я преди - НЕ-мислех, че разбирам ,
едно сърце, но болка ме срази!

И тази болка тук изливам,
във всеки стих тя диша и живее
и красотата със бодли обвивам
и всичко тъжно е и тлее, тлее...

Обичам те - дори не се разбирам,
но то не може да се обясни,
чувствам го, но чувство не намирам,
ако намеря - там винаги не си!

Странен съм - от много неразбиран,
но аз и сам не искам те да знаят,
какъв съм всъщност и защо не спирам,
да летя пълзейки - те ще се отчаят!

Обичам те - нима това не стига,
да спреш и същото да промълвиш,
това са думи - на нежива книга,
но живи в мен - дали ще размразиш?

Дали сърцето ми ридаещо ще трепне,
когато видя те без дъх и те позная
и очите любовта ми ще прошепнат
и мечтите ще са бледи - ДА - не зная!

Изкуството се ражда в тежка самота,
но бляновете хранят го - до любовта,
то е тя във две копнеещи сърца,
тя е то в картини, музика и рими без лица!

Във стиховете - в тях сега живея,
но по реда си ще замина и изтлея,
но в тях и аз в душите ви ще грея,
дордето две листа се търсят и копнеят!

Обичам те - дори не знам коя си,
а аз съм сам със този стих,
обичам те - от всичките една си
и аз един съм - като този стих...

13.01.1995