автор: victo

/на Анри/

Мога да докосна света ти
без страх от прехапани устни,
да предизвикам магнетични
усмивки от прозореца
на тежки мъгли.
Да направя вълшебство
така, че да не угасва
твоята светлина, да мога
винаги нежно, скланяйки
на любимото рамо глава,
да чувам гласа ти в забрава,
научавайки съкровени неща.
Да изграждам камък по камък
темелите на любовта.
Допусни ме света си, аз мога
да създавам чудеса, недей
пренебрегва гласа ми,
за теб ще открия изворна вода,
задоволявайки тежката жажда
за любов и красота,
към непознати преживявания,
да очакваш с радост деня,
в който двамата с теб
ще преоткрием света.