автор: fragile

Как свикваме да сме удобни,делнични и правилни,
потъваме в излишъка на видимия свят -
очите гледащи са всъщност слепи
и само през нощта - затворени -
отварят се за светлина, която ни спохожда празнично.
При изгрева поизтрезнели от видения и от летене,
забравили въпросите без отговор,
затваряме очите вътрешни и сме отново невиждащо удобни.
Като слепци се срещаме и разминаваме,докосваме съдби,
но ни убягва усещането за неповторимост на всеки ден живот.