автор: alisa

Пантофките ли? Губих ги нарочно.
И всеки път различни ги намираха.
И приказчицата от непорочност
така се омота в помията,

че после вече беше много трудно
на принцът да си влезе в ролята.
По цяла нощ седеше с мене буден
и във душата ми напусто ровеше -

дано намери поне малка връзка,
за да се хване за сюжета…
И думите му бяха всъщност мръсни.
И нищо общо с някакво просветване.

И пиеше безпаметно… Не помня
кой пръв реши, че си отива.
Това със любовта и със опомнянето
е само жалка форма на красивото.

Красиво беше после. Без причина.
И толкова болеше тишината,
че принцът се изплаши и замина…
В действителност - жена му го очакваше.