автор: Nushi

Идва нощта - тиха, леко навъсена, все още зимна! Спуска се над града ми и сякаш го омагьосва - той притихва! Малка и леко потръпваща, аз вървя!
До мен момче - усещам го! Вървя и говоря глупости, плискам смеха си, нацупени устни - преструвам се!
И колко съм малка?! В една човешка длан се побирам! И как жаждам да изпълня деня ти със радост! Да ти покажа всичко във мене - да ме видиш докрай разпиляна!
Но утрото пак наближава... Нощта си отива!
В сърцето ми сякаш някой запали милион бенгалски огньове!
Усещам дъха ти все по-наблизо! Усещам борбата в кръвта си топла и силна! Усещам борбата в ума си - да тръгна или да остана?!
А виждам в тебе толкова много мечти притаени, заглъхнали, леко занемарени, завити в съмнение! Как искам смеха ми от себе си да откъсна и да го дам само на тебе! А виждам в очите ти - "чакай, имаме толкова време"! Не виждаш с очите добри и големи, че всяка секунда къса от мен и от тебе нещо дребно, но то ни променя!
Как искам времето да надхитря, да го изиграя, да му кажа, че нищо не зависи от него! Усмихвам се и те поглеждам:
Ти и аз вървим замечтани... Само ти и аз... и утрото, блеснало над града ни...