автор: trubadur

Днес ялови са всички боеве.
На пусто скърцат всички "про" и "анти".
Не сечиво, не меч - но кой зове
ръцете ни - едни ръждиви панти?
Духа иззад очите: отведи.
(И без това, конкурс за него няма...)
И взри се после в Другите очи,
били те - твоите в екрана.
Защо ти е да си сега Колумб,
да Винчи, Гарибалди, Марко Поло?
В уютния обем на твоя ум
си с музата си - ако щеш, на голо!
Балконът - мостик, ваната - море.
Тук всеки странник е едно магаре.
Без капери, маори - ти гребеш
към островите с розови върхари...
А след това - така е по сюжет -
сапунката е - мело-драматична.
Преглъщаш - трябва - по възможност с лед -
развръзката, дозирано трагична.
Дозирано - но дозата една
довежда втора, седма, петдесета.
Ти вече си в неземна светлина,
но - ало! - на коя планета?
А Тя - коя е? Кой ли пък е Той?
От що протича пустата трагичност??
На кой му пука, боже мой!
Какво тук значи
някаква си личност...